От записките му, от дописката му във вестник „Свобода“, издаван от Любен Каравелов, от разговорите, от спомените на различни дейци, се вижда, че Левски пръв решава, че силата на нацията е в самите български земи, а не в емиграцията. Това каза в интервю за „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов за книгата си „Левски - другото име на свободата“.

„Левски в много голяма степен предлага един нов, радикален и по-възможен вариант за освобождение на България“, обясни той и уточни, че при Левски, много повече от всички други национални водачи, включително и от учителя му Георги Стойков Раковски, всичко е подчинено на военна стратегия и организация. „Левски много по-добре от всички големи водачи на българската революция познава ситуацията на място и това е преимущество. Той познава своя народ още от детството, когато с вуйчо си Архимандрит Василий обикаля по села и градчета в Тракия. Има възможност да се докосне до реалните проблеми на българското население, да има контакти с учители, свещеници и с местната интелигенция. Това му дава много по-верен подход“, посочи проф. Павлов. По думите Васил Левски, много по-ясно от останалите забелязва промените, които са настъпили в българското общество.

„Левски израства като лидер на средната класа, дори може да се каже на част от това, което наричаме буржоазия“, коментира историкът. „Най-точният паралел е това, което прави Вътрешната македоно-одринска организация в Македония и Тракия след Освобождението. На практика организацията създадена от Даме Груев, Гоце Делчев и от останалите титани на българската борба в Македония и Одринско, е на практика естествен и жив продължител на делото на Левски“, каза още Пламен Павлов.