Протестите по-скоро отразяват духа на т.нар. средна класа и интелигенцията, на градивните сили на нашето общество, които обаче нямат добро представителство в лицето на съществуващите политически играчи

Големият проблем е, че нямаме ясно изразена десница и ясно изразена левица, но  дай Боже, нашите партии да еволюират в по-конструктивна посока, вместо да гледаме „още от същото“, казва пред Faktor.bg известният историк и родолюбец

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Павлов, кои бяха най-важните събития в отминаващата 2025 година, които ще останат в историята?

- Ако трябва да обобщя най-важното събитие, за голямо съжаление, това си остава руската агресия в Украйна. Тя, както виждаме, не спира, независимо от преговорите с американско посредничество, при които се говори за някакви „позитивни и конструктивни контакти“, но реални резултати на практика няма. И това се дължи на мегаломанията на диктатора Владимир Путин да възстанови съветската империя, а дори и нещо повече. И в тази ситуация ние, като страна сме в изключително рисково положение, още повече че последователно се замъглява истината – както от петоколонните сили у нас, така в някаква степен и от останалите политически субекти. Въобще у нас наблюдаваме политическа незрялост, една безотговорност, липсата на каквото и да е ясно изразено визионерство. И друг път съм го казвал, че моделът на Орбан, Фицо и Бабиш не е добрият път за България. Поне статистиката показва, че в някои отношения се развиваме по-добре от Унгария, например. Откритото или прикрито сътрудничество с „империята на злото“, в каквато Путин отново превърна Русия, не мисля, че ще доведе до нещо положително. Ние ще продължаваме да бъдем силно повлияни от руската агресия в независима Украйна и нейните последици, което някак си се игнорира, а дори и се отрича. Целта на Путин е да завладее Украйна, най-малкото да я подчини, подобно на Беларус, а това определено засяга интересите на цяла Европа. И много силна степен интересите на България. 

- Станахме свидетели на масови протести у нас през последните месеци, някои анализатори дори сравниха протеста на 1 декември с този през зимата на 1997 година, когато падна правителството на Жан Виденов. Можем ли да направим аналогия между тях и какво ги отличава?

- Аналогии може да се открият и с огромната гражданска енергия на протестите през 1989-1990 година. В днешните протести участваха според мене, образно казано, най-вече старите „седесари“, техните деца и внуци. Протестите по-скоро отразяват духа на т.нар. средна класа и интелигенцията, на градивните сили на нашето общество, които обаче нямат добро представителство в лицето на съществуващите политически играчи. И затова мисля, че в тези протести нямат особена заслуга тези, които днес си приписват водачеството им. Да, инициативата наистина беше на ПП-ДБ, като не могат да се отрекат и грешките, които направиха ГЕРБ в своята вътрешна политика, включително при разработването на бюджета за 2026 година. От друга страна, правят се опити да се внушава, че видите ли на протестите имало хора „за“ и „против“ еврото, имало „за“ и „против“ проевропейската ориентация на България. Мисля, че това категорично не отговаря на профила на протестите, независимо от маргиналното присъствие на проруски елементи на площада. Протестите бяха определено в подкрепа на европейската ориентация на България, с ясно заявено желание да продължи европейското развитие на страната до окончателно ни включване в голямото европейско семейство. За съжаление, не виждам да се оказва противодействие на пропагандистките атаки от страна на петата колона, на които т.нар. големи медии щедро предоставят трибуна... 

- На тези протести ние разбрахме какво не искат хората, но не чухме какво се предлага, за да се променят нещата към добро у нас. Въпреки това правителството подаде оставка, какъв е вашият прочит на тази развръзка? 

- В обществената среда определено виждаме изключително дребнотемие и създаване на илюзии по отношение на тези наистина масови протести, които разтърсиха София и големите градове.  Виждаме опити да бъдат присвоени от определени политически сили, най-вече от ПП-ДБ. Аз никога не съм криел симпатиите си към демократичните партии, но мисля, че техните настоящи лидери търпят сериозна критика. Не може целта на едно общество и на една държава да се свежда до махането на някакъв политик от определен кабинет. Има големи задачи пред България, но те се губят в това дребнотемие… На практика трябва да продължат реформите и демократизацията на нашата държава, да бъде създадена нейната модерна конструкция на фона на продължаващата държавна доминация, на този прекален централизъм, който виждаме във всички сфери на обществения живот. Да не говорим за прекалено раздутата администрация  и бюрокрация с често практикуваното от нея нищоправене, на нереформираната съдебна система, която без съмнение е в основата на всичко. Реално има още много какво да  желаем – все неща, които не бяха постигнати през 2025 година. 

- Опозицията направи заявка да използва гражданската енергия, за да разгради модела „Борисов-Пеевски“. Има ли обаче потенциал да предложи алтернативно управление, което да сложи край на „завладяната държава“?

- Много от критиките на т.нар. дясна опозиция на модела „Борисов-Пеевски“ се опровергават от близкото минало, когато тя си сътрудничеше с тези политически партии – ГЕРБ и ДПС. Мисля, че се създава не съвсем обективна представа за това, което става в ГЕРБ, а вероятно и в ДПС-Ново начало, за което нямам особени наблюдения. И все пак, съществуват достатъчно причини, заради които те биха били партньори на т.нар. опозиция. Това самозомбиране и този партиен егоизъм, проявяван в десния сектор, са много вредни. Ако имаше конструкция, т.е. коалиция, дори и подобна на т.нар. сглобка, която днес всички иронизират, развитието ни можеше да бъде по-добро. И оценявам като грешка, че ГЕРБ се отказа от продължаването на т.нар. сглобка, вярвайки че ще постигне убедителна изборна победа. 

В същото време виждаме доста незряло поведение от страна на лидерите на дясната опозиция, прекалено много егоцентризъм, дребни сметки, но не и решителни стъпки срещу интересите на олигархията. Очевидно са необходими по-смели действия, макар че в момента не виждам кой би могъл да ги предприеме. Така или иначе, няма да престана да се надявам, че ще се появят подобни сили и адекватни на сложността на нашето време политически лидери. Това в никакъв случай няма да бъде спряганият проект на президента Радев, който би внесъл допълнителна десктрукция, отколкото да доведе до нещо положително. По-лошото е, че от моя гледна точка, ПП-ДБ проявяват все по-открито готовността си да сътрудничат с все още виртуалната партия на Радев, която в никакъв случай не бих свързал с евроориентацията на нашата страна. 

- На прага сме на предсрочни парламентарни избори. Мислите ли, че появата на нов политически проект, какъвто вече е учреден  – „Трети март“, би разместил конфигурацията на политическите играчи в следващия парламент?

- Не виждам основания за някакво сериозно разместване, особено ако то протече по линията на дистанциране от Европа и приближаване към Русия, както пророкуват някои анализатори. И не мисля, че т.нар. проект на Радев ще постигне успех и ще има особено влияние. По-скоро се надявам да видим еволюция в самата коалиция ПП-ДБ, макар за съжаление такива симптоми да не се забелязват. И тук очевидно се вижда как ДСБ отсъства, но в нейно лице все пак остава някакво здравомислие в този спектър. Затова бих посъветвал  лидерите на ПП-ДБ да проявят достатъчно разум и да имат по-конструктивно поведение. Освен това ПП-ДБ е крайно време да престанат с популизма, особено лидерите на ПП. На практика нямаме ясно изразена десница и това е много сериозен проблем. Нямаме и ясно изразена левица. Така че, дай Боже, нашите партии да еволюират в по-конструктивна посока, вместо да гледаме „още от същото“, което наблюдаваме вече години наред.

- Президентът Радев побърза да се разграничи от „Трети март“, но има ли шанс, ако излезе на политическия терен със свой проект, който да зададе друга посока за бъдещето на България?

- Нямам никаква представа за вътрешния живот на Президентството. Самият факт, че то се превръща в щаб за създаване на партиен проект е скандален, защото категорично противоречи на духа на Конституцията. Виждаме Радев да нарушава правилата, самия дух на Конституцията, и то години наред с безцеремонното си отношение към управляващите, с неуместни призиви към хората. Освен това той също се опита да се отъждестви с настоящите протести, въпреки че те от моя гледна точка нямат нищо общо със сегашния ни президент. Илюзиите, че Радев ще преобърне нещата у нас в положителна посока, за мене са крайно опасни. По-скоро този човек трябваше да бъде подложен на отстраняване от президентската позиция с импийчмънт. Напротив, тези, които уж се определят като противници на Радев, по-скоро търсят колаборация с него, отколкото да осъдят поведението му. Още нещо, в това поведение има и някаква неприкрита украинофобия, която минава всякакви граници. 

За мене основната болест на нашето политическо представителство е безпределният популизъм. Ако се върнем в историята, като че ли винаги про-лявото е било по-силно. Как можем да си представим обаче, че Стефан Стамболов или Константин Стоилов биха паднали до нивото на днешните ни политици?  Признавам си, не мога да си го представя. 

- Виждате ли признаци у нас да се нормализира политически живот през 2026 година? 

- Една от предпоставките в тази посока е да се сложи край на руската агресия в Украйна. Тя изключително много ни влияе, дори да не го осъзнаваме. На този фон хибридната война, която се води у нас и чийто източник е империята на Путин, е факт. Не виждам обаче почти никакво реално противодействие. Напротив – колебания, демонстрация на евразийско поведение, демонстрирано от няколко политически сили в българския парламент. 

От друга страна, макар че 2025-а няма да бъде запомнена с нещо много добро в нашия вътрешнополитически живот, не може да се отрече, че България определено се движи напред и то с нелоши темпове. Примери за това са влизането ни в Шенген и предстоящото приемане на еврото, което вероятно можеше да стане и много по-рано. Надали може да има съмнение, че България ще се интегрира още по-пълно в нормалния свят. И това неминуемо ще стане, въпреки всички апокалиптични пророкувания и негативни послания, които се отправят - знаем от кого...  Всички тези смешни плачове за това колко зле живеят българите се опровергават дори от това, което става в момента по магазините, от пътуванията, все повече нови коли по пътищата, от какво ли не... Но самото общество се зомбира и приспива с всевъзможни хибридни похвати, които нерядко са смешни и жалки. Пак  ще кажа - отсъствието на визионерство, а и на решителност и воля, е най-сериозният проблем в нашия вътрешнополитически живот.

- Оптимист ли сте за 2026 година?

- Ако говорим за войната в Украйна, надявам се през идващата година самото руско обществото да се събуди и да скъса с този режим, наложен от диктатора Путин – режим, който е опасен не само за Украйна, не само България и Европа, но и за цялото човечество. Не на последно място, и за самата Руска Федерация. Ако в нея няма сериозни реформи, които да я превърнат в модерна държава, този анахроничен тип империя става още по-опасна. Както виждаме, режимът в Кремъл безцеремонно рекетира целия свят с груба сила, заплашва ни с ядрено унищожение, казва, че ако има война с Европа, няма да има с кого да преговаря! И все пак, в руската история нещата винаги са ставали по непредсказуем начин. Затова се надявам, че през 2026 година ще се стигне до мирно решение и край на войната в Украйна – да се сложи край на агресията, но не с унижение и капитулация на нападнатата държава. По този въпрос вече има някакъв международен консенсус. Струва ми се, че всички усилия за спиране на войната, на първо място от страна на САЩ,  заслужават положителна оценка. Политиката на Путин, бих казал дори на „колективния Путин“, обзела немалка част от руското общество, е изключително опасна за целия свят.  А продължаващата война е хранителната среда на този абсурден за модерната епоха диктаторски режим.

- Редица европейските лидери обаче все по-често говорят за разширяване на войната, подготвяйки за това и обществото. Възможен ли е нов световен конфликт?

- Да, европейските лидери все по-често говорят повече за разширяване на този геополитически сблъсък, но не виждам чак толкова последователно да се готвят за решителен отпор на агресивната руска политика. Реално Европа – и като население, и по икономически показатели, а дори и като военни ресурси,– превъзхожда Русия. От друга страна, самата европейска конструкция се нуждае от сериозни промени. Например, страни като Унгария трябва да бъдат изключени от ЕС. Не може да се демонстрира постоянно близост с агресора Русия и това да не води до никакви последици. Този бюрократичен подход, който господства в Брюксел, би трябвало да бъде преосмислен и в крайна сметка заменен от по-продуктивно политическо представителство. Досегашната конструкция до голяма степен е остаряла. Трябват промени, но не и в духа на така наречените „десни“ и псевдо-„суверенисти“, поне част от които определено действат като пета колона Кремъл. И дори не го крият, особено у нас! 

- Какво бихте пожелали за Новата година?

- Група колеги инициирахме идеята през 2032 година да отбележим 14 века от началото на българската държавност. Може на някои хора това да им се струва странично и твърде  далечно, но си струва най-после да скъсаме с мантрите на марксистко-ленинското разбиране – и за историята, и за всичко останало. Това означава по-малко „социализъм“ и повече средна класа и предприемачество, естествено, и повече законност. Все пак в навечерието на идващата Нова година нека да си пожелаем по-добро бъдеще за България, за обединена Европа и целия свят.