Последицата от връщането на предложението на ВСС за председател на ВАС от президента е разделение на ВСС в противостоящи си лагери, заяви в интервю за novini.bg професорът по конституционно право Пламен Киров, съдия в Конституционния съд (2006-2015 г.).

Има няколко неща, които трябва да бъдат изяснени. На първо място, какви са мотивите на президента. Струва ми се, че простото позоваване на това, че старият ВСС едва в края на мандата много ускорено е придвижил процедура за избор на председател на ВАС, буди съмнение. Несериозно е президентът да иска новият ВВС да препотвърди избора за придаване на допълнителна легитимност на процедурата. Тези мотиви са чисто формални и очевидно прикриват истинските. Ако президентът има претенции, че бившият ВСС в много случаи се произнася по недобър начин, което буди съмнение за лобиране и външен натиск, то би трябвало президентът да го заяви на висок глас. Така подобава на един президент. В случая президентът няма никакви претенции към стария ВСС като състав и като отношения в този състав с всички сложни междуличностни конфликти. Няма претенции и към самата процедура, която протече стриктно по всички изисквания на Закона за съдебната власт и нарочните правила, които ВСС прие за осъществяване на самата процедура. Нещо повече - има събрание на съдиите от ВАС, има издигнати кандидатури, всичко се развива публично, има възможност представители на неправителствения сектор да изразят становища и да участват, след това - изслушване пред ВСС. Нищо в процедурата не буди съмнение, че правилата не са спазени, посочва професорът. 

На следващо място, ако президентът има някакви съмнения по отношение персоната на предложения кандидат за председател на ВАС, той би могъл да изрази становище. Но на мен ми е чудно, по какъв начин би стигнал до изразяване на такива резерви, когато дори не се е срещал с кандидата, не е провел дори един разговор, нито е изразил своите възражения по кандидатурата. Както се казва, ако президентът е имал въпроси, то трябва да очаква и отговори и можеше да покани кандидата на среща. 

Президентът не направи и консултации с „тримата големи“ – председателите на ВАС, на ВКС и главния прокурор. Би могъл да се срещне с представители на неправителствения сектор, да консултира и тяхното мнение, най-малкото с представители на юридическата гилдия – у нас има немалко изявени специалисти по административно право. Тогава как смятате, че президентът е формирал мнението си относно кандидатурата за председател на ВАС? Най-вероятно по информация от медиите и по това, което неговите юридически съветници му представят като становища. 

По друг начин аз не бих могъл да си представя нещата. Но така или иначе президентът би трябвало да обоснове връщането на предложението на ВСС. Вместо това какво се поднася - че в края на мандата старият ВСС не би трябвало да прави предложения и президентът иска да се допита до новия състав. Аз не знам някой държавен орган, чийто мандат изтича, но все още не е прекратен, да е с орязани правомощия и да не може да изпълнява тези правомощия до последния момент. Добре известно е, че мандатът на държавният глава започва на 22 януари през 5 години. Това означава ли, че между 1 и 21 януари той трябва да отказва да издава укази, защото е в края на мандата, попита бившият конституционен съдия.