Сатанизирането на Пеевски за мен е отвличаща маневра, влиянието му в българското общество е преекспонирано, загърбвайки много други реални проблеми

Българската православна църква, вместо да тачи чужди и съмнителни светци като Александър Невски, да се обърне към нашата собствена непотърсена святост, казва през Faktor.bg известният историк  и родолюбец

Интервю на Мая Георгиева

-    Проф. Павлов,  преди дни сръбски филм пропагандира, че територията около Враца е сръбска,  а населението там е българизирано. Каква е истината и какви интереси стоят зад провокацията?

-    Подобни твърдения от сръбска страна за наличието на сръбско малцинство в България – от типа на сърбо-шопи, сърбо-турлаци и други измислени категории население – не са от вчера. Те са още от средата на 19 век, даже още в 1870 година, когато в сръбското образование има една карта, на която почти цяла България е населена със сърби, като българи са само гагаузите, по-голямата част от които са се изселили в Бесарабия. И тук не става въпрос само за Враца, защото понякога такива тези се лансират и за райони от р. Янтра та чак до р. Искър. В сръбската пропаганда и през 19, и през 20 век има абсолютни шедьоври на безумието в подобни твърдения. Виждаме, че те не са изоставени дори днес. 
Въпросът тук обаче е защо се допускат в 21 век  подобни внушения и каква цел имат те. Нашите политици правят една груба грешка да подкрепят Сърбия в нейните намерения, ако те са искрени, за влизане в ЕС и някои други международни структури. Не може да бъде безрезервна тази подкрепа, тъй като тази пропаганда, всички тези приказки за сръбски малцинства у нас нямат нищо общо с истината. Те са опровергани както от етнографията и етнологията, така от конкретни исторически факти. 

-    Кой стои зад подобни внушения?

-    Най-вероятно в дъното са руските интереси на Балканите. Странно прозвучаха думите  на президента Александър Вучич, който заяви преди няколко дни, че той не може да каже какво толкова сърбите са направили на България. Не вярвам да е толкова невеж, че да не знае всички несправедливи действия от страна на Сърбия като започнем още от Сръбско-българската война. Не мога да повярвам, че един сръбски политик няма понятие от Балканска история. Така че всички тези спекулации обслужват идеята за „Сръбски свят“, по подобието на „Руски мир“. Такава е цялата политика на Сърбия, независимо дали това се признава през последните години. 

-    Защо обаче институции у нас не реагират на тези провокации, които стават все по-чести и от страна на РС Македония. Това израз на слаба и политически нестабилна държава ли е?

-    Това не може да бъде признак на слаба в политически план държава. Би трябвало всички политически партии, независимо от тяхната идеология или политически програми, да реагират на подобни антибългарски внушения. Не бива да забравяме също, че в РС Македония на практика управлява един просръбски режим, който се опитва да къса връзката с България, например като демонстративно иска да прекрати работата по Коридор №8 и да насочи европейските средства към Коридор №10, който е напълно изграден. Но ние наистина не виждаме някакви адекватни реакции от българска страна, които да поставят директно проблемите нито пред Скопие, нито пред Белград. И това отново говори за дълбокото неразбиране от страна на част от българските политици какви са българските национални интереси. И второ – показва и техните зависимости, явни или не, от руската политика на Балканите. Почеркът на Русия се вижда във всичко, което се случва в нашия регион, макар че това не носи никаква полза и на самата Руска федерация. Но режимът на Путин определено действа на принципа „разделяй и владей“, а негови представители, включително ген. Решетников не веднъж са заявявали, че тяхната цел е България. Те афишират, че им е много мила Сърбия, че много разчитат на другите балкански държави, но основната им цел е България. И макар това да не е изказвано в официални интервюта, да не е заявено това открито публично, на практика тази политика на Кремъл продължава. Това, което е още по-тревожно е, че в нашия парламент има една много мощна групировка от партии, които са с проруска ориентация. И това не е само петоколонната партия „Възраждане“, но и МЕЧ, и БСП, а вероятно и други. 

-    Свидетели сме на безпрецедентна политическа криза у нас. Имало ли е в най-новата ни история подобни аналози?

-    Точен аналог на събитията днес няма в новата българска история. Политическите борби след Освобождението са давали какви ли не вариации на политическа криза у нас, но точно такъв аналог няма. Тъжното е, че в 21 век политически партии, които претендират да бъдат модерни и проевропейски, действат по един напълно нелогичен начин. И това се отнася както за ГЕРБ-СДС, така и за ПП-ДБ, особено за „Продължаваме промяната“. Ние чухме от Кирил Петков твърдението, че не е толкова опасно да си взаимодействат с открито проруската партия „Възраждане“, защото по-големият проблем бил Делян Пеевски. Сатанизирането на Пеевски за мен е отвличаща маневра, макар да не надценявам чак толкова много политическите играчи. „Продължаваме промяната“, а в някои случаи и „Демократична България“ много често преекспонират Пеевски и неговото влияние в българското общество, загърбвайки много други реални проблеми, които можеха да се решат чрез преговори. Това може да се каже до голяма степен и за ГЕРБ. В крайна сметка ГЕРБ загуби полагащия му се пост председател на парламента. Да бъде даден този пост точно на кандидата на БСП е дълбоко нелогично и това, според мен, говори за реверанс към президента Радев, който е кандидат за следващия евразийски проект, независимо от неговите собствени твърдения. Без да имам нищо лично към доц. Киселова, не мисля, че беше логично точно тя да стане председател на НС, още по-повече, че дори преди да е встъпила в длъжност тя заяви, че е готова да стане премиер. Същото мога да кажа и по отношение на големите критики към промените в Конституцията. На много места, включително в обществените медии, да не говорим за политическото говорене, се твърдеше че това е провал. Това съвсем не е така. Голяма част от тези промени са напълно основателни. Не може да се остави президентът да назначава по негово усмотрение правителство и да няма парламентарен контрол. Тази поправка не само е приемлива и наложителна, но и напълно положителна. От друга страна, не може да бъде избран от президента премиер, със сходна политическа окраска и да не се притесняваме за някои рискове по отношение на нашата геополитическа ориентация. Защото самата Киселова не веднъж, по един или друг начин, е изказвала  проруски тези и не сме чули нито една дума на съчувствие на случващото се в Украйна. Отношението към Украйна е изключително важен маркер за историческите цели на една българска политическа личност или партия, колкото й да се опитват да бягат от темата.

-    Партиите все по-често говорят за нови избори. Има ли според вас шанс да бъде преодоляна политическата криза и евроатлантическите формации да направят редовен кабинет?

-    Самото игнориране и дори обругаване на термина „евроатлантически“ е достатъчно тревожно, тъй като нормалното развитие на България и в Европейския съюз, но  и по отношение на нейната ориентация са заложена още в нашето национално Възраждане и цялостното ни развитие до 9 септември 1944 година. Що се отнася до самите партии, които са вдигнали знамето на евроатлантизма, изборът на председател на парламента, номиниран от БСП, нима е пример за следването на подобни цели? В този ситуация губещите са ГЕРБ и ПП-ДБ. Аз не искам да се съмнявам в тяхната проевропейска ориентация, но това, което се опитват ПП да правят с „Възраждане“, за мен е абсолютно абсурдно. Ако трябва да има „санитарен кордон“, той трябва да бъде около проруската, петоколонна партия „Възраждане“, която според мен е на ръчно управление от руското посолство у нас или от някой друг център. Също така около БСП-Обединена левица има хора, които са открито пропутински настроени, макар новото ръководство на БСП да не е правило открити антиевропейски изказвания. 
Но ще се върна малко назад за това, което говорихме. Без да се излиза с гръмки декларации по медиите и да се поставят червени линии, можеха първата и втората политическа сила да проведат нормални преговори, но не пред камерите и публично, което не е логично за мен. Тогава да решат проблема както с избирането на председател на парламента, така и да се стигне до идеята за някаква приемлива личност за министър-председател. Ние не видяхме нищо подобно, а само едно обругаване взаимно, отправяне на обиди, което за мен е абсолютно нелогично. Ако ме питате дали ще има нови избори, виждаме, че нещата все повече вървят натам. Позицията на ПП, че в никакъв случай няма да преговарят с ГЕРБ, за мен е абсолютно контра продуктивна. Дори имаше едно ехидно подмятане на Асен Василев –  нека „Демократична България“ да преговарят. Ами аз наистина призовавам ДБ да преговарят и с достатъчно силното демократично мислещо ядро в ГЕРБ и да се намери някакво решение. Тогава би могла да се намери и обединителна личност за премиер – давал съм примери с Кристалина Георгиева. Аз съм сигурен, че в нашия политически и културен елит има достатъчно личности, които биха могли да изпълняват функцията на министър-председател, която да бъде много по-приемливи от чисто партийните назначения. Но ние не виждаме разговор, а престрелка през медиите, взаимни обиди и заклинания. 

-    Радев направи заявка, че е готов за нов политически проект, защото хората искали, а говорителят на служебните му правителства Антон Кутев дори каза, че ако той влезе в парламента – ще бъде в най-силна позиция. Реална ли е тази прогноза, след като беше разконспириран путинофилският му образ?

-    Президентът Радев е достатъчно внимателен да не отправя открито проруски послания, независимо, че поведението му в много случаи е синхронно с това, което твърди руската пропаганда. Той никога не е отричал евроатлантическата ни ориентация, но с много свои действия и вербални послания работи по-скоро в другата посока. Но аз се съмнявам, че Радев ще направи политически проект. Освен това ми омръзна в обществените медии това да бъде тема №1, лансирана от свързани с президента личности – много са, не бих искал да изброявам имената им. Някой говорят, че той е големият победител, че всеки момент хората го чакат така, както Годо в едноименната пиеса на Самюел Бекет. За мен по-опасно като паралел е това, което стана в Румъния – една държава, която е много силно имунизирана срещу руското влияние. Видяхме, че там руските тайни служби разиграха една перфектна операция на президентските избори, когато, макар и с 22%, поведе кандидат за президент, който е една маргинална политическа фигура. След като Русия хвърли толкова много сили и средства в Молдова, в Румъния, предполагам и в Словакия, и в Сърбия, очевидно, че заплахите за България съвсем не са отпаднали. Но аз не виждам никаква реакция от страна на нашите политически сили, включително от ПП и ГЕРБ на тези неспиращи руски провокации и определени действия, които очевидно целят промяна в България в изгода на Руската федерация.

-    Вие имате идея да бъдат канонизирани велики български царе. Вярвате ли, че новият проруски патриарх ще откликне на подобно предложение?

-    Аз откровено съм силно озадачен от позициите на Даниил, които прокарва още като Видински митрополит, а сега вече и като български патриарх. Идеята за канонизация на велики българи  лансирам от много време, защото така го правят другите православни църкви – в Румъния, в Сърбия, в „любимата“ Русия. Има големи личности в историята ни, които заслужават да бъдат почетени, да бъдат увековечени по този начин. И това са Симеон Велики, цар Самуил, който е мъченик за българите още от Средновековието, но също така и цар Иван Асен Втори и цар Иван Александър. Разбира се аз съвсем не гледам така фриволно на тези неща. Мисля, че нашата БПЦ, вместо да тачи чужди и съмнителни светци като Александър Невски, трябва се обърне към нашата собствена непотърсена святост. 

-    Пред Коледа казват старите хора стават и чудеса…Има ли за вас чудо, което бихте искал да се сбъдне?

-    Ако се върнем отново към политическата ситуация в навечерието на предстоящата Коледа, аз се надявам да не стават чудеса, каквото чудо стана по Никулден с избора на Киселова, имаше такава фриволна интерпретация. Чудо за мен може да бъде налагането на един наистина сериозен диалог между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, какъвто обаче не виждаме. Би трябвало ръководството на тези две партии и по-специално ПП да осъзнаят каква отговорност носят. И не да се заиграват с президента, с „Възраждане“ и други политически формации, ами да се потърси един нормален работен механизъм за съставяне на правителство. Да започнат една много по-активна политика, която касае и геополитическата ориентация, и европейските фондове, и  вътрешните проблеми на държавата, които са твърде много. И ако се върнем на коледните чудеса – нека самозабравилите се политически елити и лидери у нас да осъзнаят какви са реалните предизвикателства пред държавата и обществото, а не да ставаме свидетели на техните бутафорни и вече трагикомични политически интриги.