8 Август, 2026

Проф. Радостина Александрова: При новия вариант на Ковид-19 може да се загуби обоняние

Проф. Радостина Александрова: При новия вариант на Ковид-19 може да се загуби обоняние

Четири години след появата на Ковид-19 вирусът ни атакува с нов вариант, наречен ХЕС

"Вирусът продължава да се променя, в това няма нищо необичайно, тъй като това им помага да оцелеят. Подкрепянето на този нов вариант не е случайно, защото се следи много сериозно какво се случва със SARS-CoV-2 и каква е еволюцията, която той претърпява. Очакванията са да не се различава от циркулиращите в момента варианти както по отношение на тежестта на заболяването, така и по отношение на ефективността на ваксините", заяви вирусологът проф. Радостина Александрова.

По думите ѝ пробите на новия вариант, които са доказани досега, са около 550.

"Той е уловен в хода на стандартните проучвания, които се правят върху SARS-CoV-2. За първи път е идентифициран в Германия, в Берлин, в края на месец юни и от тогава досега поне в 27 държави е доказан - в Европа, в Северна Америка и в Азия. Очакванията са, че това е вариант, който може би ще се наложи като доминиращ в бъдеще, но той все още се намира в началото на пътя си и са му нужни може би седмици, месеци, за да изпревари тези, които в момента доминират. Според някои специалисти това може да се случи през зимата. Симптомите са, които познаваме - температура, треска, болки в гърлото, кашлица, евентуално загуба на обоняние или вкус, умора, задух", допълни проф. Александрова за Bulgaria ON AIR.

При някои хора ще протича много леко, в други случаи обаче ще протича по-сериозно, поясни вирусологът.

"Не бива да го подценяваме. Вариантът ХЕС привлече вниманието на учените не за друго, а защото е комбинация от 2 вируса, един от които спада към групата ФЛИРТ, които в момента доминират и подозрението е, че имат възможност да се разпространяват по-добре. Другият родител е наследил по-добра способност да се свързва с човешките клетки. Очакванията на специалистите са защитата на актуализираните ваксини да продължава да работи. Определено ваксините, с всичките им несъвършенства, са най-доброто, с което към момента разполагаме", коментира гостът.

Според проф. Александрова времето, което е необходимо да изградим имунитет след ваксинация, е 2-3 седмици. Тя препоръча и поставянето на противогрипна ваксина.

"Препоръката винаги е ваксинирането да стане до края на месец октомври, но поставяне на ваксина може да стане и през целия грипен сезон. Нужно е време, за да може тя да се задейства. Случаят на холера е внесен. Този през 1921 г. също е бил внесен случай. Холерата е много сериозно инфекциозно заболяване. СЗО определя това заболяване като болест на бедността. Самото естество на разпространение показва, че няма как да очакваме да възникне пандемия. Холерата, ако не бъде лекувана, е една от най-бързо развиващите се заболявания. Лечението са основно рехидратиращи разтвори, при необходимост се дават антибиотици. Това е лечимо заболяване и хората се възстановяват напълно без по-нататъшни усложнения", поясни проф. Радостина Александрова.
Сподели:
Сметната палата: Твърденията за конфликт на интереси при Димитър Главчев с възложените от НС одити са инсинуация

Сметната палата: Твърденията за конфликт на интереси при Димитър Главчев с възложените от НС одити са инсинуация

Въпреки че не са налице правни основания за това, заради спекулативните коментари и с оглед гарантиране на максимална обективност председателят на Сметната палата ще си направи писмен отвод от всички действия и решения по одитите, отнасящи се до периода, през който е бил служебен премиер

Израелският посланик за станалото в Банско: Изолиран случай - реагирайте, осъдете го, постарайте се да не се случи отново

Израелският посланик за станалото в Банско: Изолиран случай - реагирайте, осъдете го, постарайте се да не се случи отново

„Израелците разбират и осъзнават, че не можеш да сочиш с пръст цял един народ за поведението на четирима, петима"

Как се променят складовете в България: автоматизация, електрификация и недостиг на хора

Как се променят складовете в България: автоматизация, електрификация и недостиг на хора

Недостигът на работна ръка постепенно променя инвестиционните решения на българските компании. През юни 2026 г. 32,4% от предприятията в промишлеността посочват недостига на хора сред факторите, които ограничават дейността им. Заедно с растящите разходи за труд това насочва вниманието към процеси, в които една и съща работа може да се извършва с по-малко ръчни операции.

Коментари (0)