Политологът проф. Вернер Патцелт от университета в Дрезден прогнозира в интервю за БНР, че правителството на Германия няма да падне, въпреки протестите на малкия партньор в управляващата коалиция - социалдемократите, срещу номинацията на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия.

Канцлерът Меркел беше остро критикувана в Германия, че вече не е онзи влиятелен политик, който може да налага решения в Европа, отбеляза проф. Патцелт.

"Номинацията на Урсула фон дер Лайен е по-скоро късмет, отколкото резултат от политическите умения на Меркел, защото в крайна сметка покерът беше спечелен от френския президент Еманюел Макрон. Той предотврати германския шпиценкандидат, наложи французойка за шеф на Европейската централна банка и не на последно място - направи услуга на Меркел, като я извади от неудобното положение да не подкрепя искрено Вебер".

Що се отнася до задкулисието, трябва да признаем, че в политиката е така. Просто така се прави политика. Проблемът обаче е, че на избиратели се пробута идеята, че с гласа си ще изберат председателя на ЕК. Обществото беше заблудено и евроскептиците несъмнено ще напомнят при всяка отдала им се възможност, че европейските лидери излъгаха избирателите.

На въпрос колко разстроени са отношенията между Берлин и Париж, проф. Патцелт отговори: „Отношенията между Берлин и Париж действително не са отлични, но драмата около водещите кандидати има и друг аспект. Големият въпрос е, дали политическата система в ЕС трябва и може да се парламентаризира. Т.е. дали в бъдеще европейските избори ще излъчват парламентарно мнозинство, което от своя страна да излъчи председателя на комисията. В една такава система комисията би била европейското правителство, а европейският съвет, т.е. лидерите на страните-членки - нещо като една от двете камари на парламента в един федерален европейски съюз.

От тази гледна точка е естествено, че именно Германия предложи системата на шпитценкандидатите, защото тя е предвестник на федералното устройство. А то е добре познато на германците от собствената им история, и винаги са се стремили към федерализацията на Европа.

Тази идея обаче съвсем не се харесва на французите и на други страни в Европа, които искат да запазят националния си облик. Така този основен спор за бъдещето пролича и в мъчителните преговори за ръководните постове в съюза. Според мен Меркел е с отслабени позиции не като личност, а като канцлер на Германия, защото европейските ѝ партньори не харесват германската идея за федерализация“, казва проф. Патцелт.

Тази идея обаче се споделя от Урсула фон дер Лайен. И тъй като Макрон подкрепи нейната номинация, може би ще се съгласи и с федерализацията.

„От постигнатия компромис пролича, колко несериозен е дебатът за бъдещето на ЕС. Не чуваме нищо състоятелно, освен обичайните плоски послания, че Европа е в беда и трябва да сме единни. Към тях причислявам и идеята за обща европейска армия, която се споделя от Фон дер Лайен. Но какво от това? Не виждам конкретни решения.

За Макрон съвсем не е важно дали Фон дер Лайен се застъпва за европейската федерализация. За него най-важното е, че тя говори свободно френски“, допълва проф. Патцелт.