Прогнози за световната консумация на храни и цените им през през следващото десетилетие

Очаква се през следващите десет години в света да се консумират все повече млечни продукти, но ръстът на консумацията на зърнени храни, месо и растителни масла да се забави, отбелязват Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Организацията по прехрана и земеделие (ОПЗ), съобщава Франс прес, цитирана от БГНЕС.

Причините за това забавяне, което трябва да окаже влияние върху „реалните цени на повечето селскостопански продукти“, идват от забавянето на икономическия растеж на Китай и търсенето на биогорива, подчертават авторите на доклада „Перспективи в селското стопанство“ на ОИСР и ОПЗ за периода 2017-2026.

Според прогнозите, търсенето на селскостопански продукти, предназначени за производство на биогорива, ще е в застой заради спада в цените на енергията и провеждането на по-умерена политика за биогоривата в много страни, се уточнява в доклада. Това ще позволи да се преориентират основните селскостопански продукти към тяхната нормална дестинация – храни, а не енергия. Кризата на храните през 2007 и 2008 г, която се разви успоредно с финансовата криза, произлезе от скок на цените на основните хранителни продукти, и по-конкретно на някои маслодайни растения, използвани за биогорива.

Те станаха твърде скъпи и това доведе до гладни бунтове в някои от най-бедните страни на света.  Десет години по-късно според генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Хосе Анхел Гуриа подобна криза вече е много по-малко вероятна. Има нови механизми, разработени под егидата на Г-20, които позволяват да се проучва в реално време производството на основни хранителни продукти (месо, зърнени храни, маслодайни култури), световните цени, консумацията по страни и запасите. „Когато през 2007-2008 цените започнаха да скачат, не знаехме какво се случва и спекулата можеше да прави каквото си поиска“, припомни генералният директор на организация по прехрана и земеделие Жозе Грациану да Силва. „Сега имаме информация и остава малка възможност за спекулации“, добави той.

 През следващите десет години търсенето на повечето основни хранителни продукти трябва да се засилва „не толкова бързо“, колкото през изминалите десет години, се казва в доклада. Консумацията на зърнени храни на човек би трябвало да остане почти непроменена, с изключение на по-малко развитите страни, където ще се увеличава. Производството на зърно се очаква да се увеличи с 12% до 2026 г., като това основно ще се дължи на повишаване на добивите. По отношение на месото търсенето се очаква да нараства равномерно, но то ще бъде спирано в много страни поради различни обществени причини, както например в Индия. Като цяло трябва да остане на нива 34.6 кг на човек годишно до 2026 с нарастване около 1.5% годишно заради увеличаване на световното население.

 „Цените на селскостопанските продукти ще намаляват, което ще доведе до затруднения за дребните селскостопански производители“, предупреждава Да Силва. Той прогнозира, че ще има все повече протести на малки производители по света и ще трябва провеждане на съответните политики в тази област. До 2026 г. се очаква да се увеличи консумацията на млечни продукти, особено в Индия и Пакистан, които са предимно с вегетариански хранителни навици и където тези продукти заменят месото като източник на протеини.