Програмата на правителството прилича на котката на Шрьодингер, но обяснена от Иво Христов без квантова физика

Ивайло Мирчев

Размятайки небрежно къдрици из сутрешните студиа, вицепремиерът Иво Христов отново демонстрира как се управлява без управленска програма. Първо обещаваш, че ще я има след „месец и половина“. После скъсяваш срока на „до две седмици“. А когато и той изтече, обявяваш, че документът ще се появи „съвсем скоро“.
Сиреч - всеки момент. Във всяка следваща секунда. Някъде между края на интервюто и края на мандата.
Вместо да обясни къде е програмата, чието изготвяне му е възложено, Христов съобщи, че тя всъщност вече се изпълнявала, макар гражданите да не са я виждали. Имало бюджет, имало система „Сигма“, следователно

програмата съществува метафизично

 А щом някой поиска да я прочете, това вече се представя като част от воя на опозицията.
Прословутата програма прилича на котката на Шрьодингер - едновременно я има и я няма. Само че тук няма квантова физика. Има най-обикновено шикалкавене, гарнирано с някаква безпочвена претенция от страна на вицето.
След това Христов залпово премина към истинския си ресор - пропагандата.
Напоително ни обясни какво означавала стабилността. Оказва се, че тя вече не значи работещи институции, отчетност и ясна управленска програма. Значи всички власти да бъдат събрани в ръцете на „Прогресивна България“. Затова и избирателите на Румен Радев бяха инструктирани да гласуват за Йотова и да не се разсейват и отпускат.
В силно възпаленото въображение на някогашния телевизионер опозицията произведе токсична диагноза. Този път тя беше оприличена на човек, държащ се „като наркоман“, който е „плячкосал дома“.
Христов успя да раздипли и многопластовата външна политика на кабинета. България била предвидим съюзник, договорите трябвало да се изпълняват и самолетите да се приемат, но същевременно правителството щяло да преследва „мира“ чрез особен баланс от намигвания, резерви и високо развени маслинови клонки.
Само че мирът изисква ясна позиция,

 назоваване на агресора

 и подкрепа за европейските усилия за натиск върху Русия, така че тя да бъде принудена да започне преговори.
Маслиновите клонки на Иво Христов и Румен Радев очевидно не са впечатлили Кремъл досега. Вероятно защото Путин не следи сутрешните блокове с онази почтителност, която управляващите очакват.
Иначе Христов действително не каза нищо различно от онова, за което очевидно е предназначен - да замества отговорите и отчетността с възмущение от опозицията, а липсващата програма с поредното обещание, че ей сега - всеки момент - ще я видим.
Вицето и неговата квантова програма си е наистина сюжет за гоблен. Добрата новина е, че идва ваканцията и Иво Христов може да реши да развява къдрици на плажа, вместо на мъчи водещите по телевизиите.