Как почвата на Рапа Нуи роди чудото на фармацевтиката, останало в сянката на научния колониализъм

Една от най-мощните и печеливши молекули в историята на медицината – рапамицинът, използван днес срещу рак, диабет и дори стареене – има необичайно и забравено начало. Тя не е открита в стерилна лаборатория, а в прахта на Великденския остров (Рапа Нуи) – едно от най-отдалечените и мистериозни места на планетата.
Но зад научния триумф стои история, която науката дълго мълча. История за експедиция с прикрити цели, използвани хора, и богатства, извлечени без признание.

Рапамицинът – лекарството, което промени медицината
През 1964 г. канадски учени от фармацевтичната компания Ayerst Research Laboratories откриват бактерия в проба почва, донесена от Рапа Нуи. Тя произвежда вещество, което наричат рапамицин – на името на острова.
Първоначално използван като имуносупресор за предотвратяване на отхвърляне на трансплантирани органи, по-късно лекарството става основа на терапии за онкологични заболявания, сърдечни проблеми и потенциално – удължаване на живота.

Днес то е основа на над 59 000 научни публикации и се оценява като фармацевтично откритие за милиарди долари.

Експедицията METEI – когато науката прекрачва моралната граница
Малцина знаят, че откритието не е плод на лабораторна случайност, а резултат от канадска медицинска експедиция на острова, известна като Medical Expedition to Easter Island (METEI).

Целта на екипа, ръководен от хирурга Стенли Скорина и бактериолога Жорж Ногради, била да изследва „изолиран“ народ и неговата устойчивост на болести. Финансирани от Световната здравна организация и подкрепени от кралския флот на Канада, учените провеждат медицински прегледи на почти всички 1000 жители, събирайки кръв, тъкани и проби от почва.

Така, без реално съгласие или разбиране от местното население, Рапа Нуи се превръща в жив експеримент. А една от взетите проби – с бактерията Streptomyces hydroscopicus – по-късно дава живот на рапамицина.

Научен пробив или научен колониализъм?
Учените обещават помощ, но ползите никога не достигат до народа на Рапа Нуи.
Докато фармацевтичните компании печелят милиарди, местните жители не получават нито признание, нито компенсация. Нито техните имена, нито участието им са споменати в официалните публикации, дори не и в патентите.

Историците днес определят METEI като пример на научен колониализъм – когато „изследователи от белия свят“ използват „екзотични народи“ като лаборатории без реално съгласие и при взаимна неравнопоставеност.

Наследството на една противоречива молекула
Рапамицинът остава чудото на съвременната медицина, но и етичен призрак, който напомня, че зад всяко откритие стоят човешки съдби.
Днес някои фармацевтични компании започват да признават ролята на местните общности, като връщат средства в регионите, откъдето произлизат техните открития. Но в случая с Рапа Нуи – никой все още не е потърсил сметка.

Историята на рапамицина не е просто научна сензация – тя е огледало на цивилизацията, която все още не е решила какво цени повече: знанието или справедливостта.

Случаят с METEI и Рапа Нуи показва как науката може да създава чудеса – и едновременно да изтрива култури.
Истинската стойност на прогреса не е само в молекулите, които спасяват животи, а и в начина, по който ги откриваме.
Докато фармацевтичните гиганти печелят, въпросът остава отворен: Кой има право върху чудото – онзи, който го синтезира, или земята, от която то е родено?