Прокуратурата легитимира "Възраждане": Отказа да я разследва за „черния списък“ с учители

Прокуратурата отказа да разследва "черния списък" на учителите, съставен от партия "Възраждане" през лятото на 2023 г. след промените в училищния закон. В отговор на въпроси от "Сега" стана ясно, че на 13 февруари Районната прокуратура във Варна е постановила отказ да образува досъдебно производство по случая.

През август 2023 г. симпатизанти на "Възраждане" публикуваха списък с имената на педагози, обявили се срещу законовите промени, прокарани от партията с помощта на ГЕРБ. Учителите бяха наричани "джендъри" и обвинявани, че "паразитират" в училищата. Това предизвика възмущение в гражданското общество, както и реакция от Съвета на Европа и Европейската комисия, която поиска обяснения от българските власти.

Окръжната прокуратура във Варна се самосезира, но бързо прехвърли случая към по-нисшата инстанция – Районната прокуратура. Според държавното обвинение, макар публикацията да изразява "негативно отношение" към учителите, тя не представлява подбуждане към дискриминация, насилие или омраза. Освен това изрази като "паразити" били просто "по-отрицателен начин" за представяне на убежденията на "Възраждане". В резултат на това разследване няма да има.

Този отказ на прокуратурата легитимира опасна практика – публичното заклеймяване и преследване на инакомислещи, характерно за авторитарни и тоталитарни режими. "Възраждане" използва език и тактики, които напомнят на мрачни исторически прецеденти, но институциите гледат безучастно.

Мълчанието на институциите

Още през август 2023 г. Комисията за защита на личните данни обяви, че се самосезира по случая, но към момента няма публична информация за резултатите от проверката. Междувременно, "Възраждане" вече е обект на друго дело за злоупотреба с лични данни – партията разпространи информация за близо 1000 граждански активисти, която впоследствие се оказа в продажба.

Искането за разследване на "Възраждане"

Българският хелзинкски комитет (БХК) обжалва пред Върховната прокуратура отказа за разследване на партия "Възраждане". Жалбата се основава на многобройни документирани случаи на агресия, включително физически и вербални атаки срещу държавни институции, заплахи и насаждане на страх сред служители. БХК твърди, че партията нарушава както Закона за политическите партии, така и Конституцията, която забранява организации, насочени към насилие и нарушаване на правата на гражданите.

Според БХК отказът на Софийската градска прокуратура да разследва "Възраждане" е бил неправомерен, а цялостната дейност на партията трябва да бъде подложена на сериозен правен анализ. В момента топката е в ръцете на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който трябва да реши дали ще се намеси или ще продължи институционалното мълчание.

Защо това е опасно?

Днешната безнаказаност на "Възраждане" поставя тревожен прецедент – от език на омразата, публични заплахи и черни списъци до пряко влияние върху държавните органи. Когато дадена партия може без последствия да заглушава опонентите си и да заклеймява хора с различно мнение, демокрацията се превръща във фасада. Историята показва, че толерирането на подобни практики рано или късно води до откровен авторитаризъм.