Върховната административна прокуратура (ВАП) сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да прецени дали да образува производство с предмет - как се образуват цените на течните горива при продажбата им на бензиностанциите на територията на страната.
Преписката във ВАП е образувана във връзка с констатираното значително намаление на стойността на суровия петрол в световен мащаб /с 47,4%/ според данните на Агенция "Митници" и спадането на цените на течните горива в страната с едва около 11%.
На ВАП е известно, че точната величина на цената, за която се продават/закупуват въпросните горива, не подлежи на административно регулиране. Независимо от това, същината на данните е такава, че трябва да се изключат всякакви съмнения относно наличие на т. нар. "съгласувани практики" на лицата, които преимуществено предлагат на пазара такива продукти /от рода на големи вериги бензиностанции с обекти в цялата страна и др./ в противоречие с изискванията на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.
По силата на чл.101, т.1, б."а" ДЕО се забраняват като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията.
Идентична е регламентацията в националното право - чл.15, ал.1, т.1 ЗЗК, като определени правила се съдържат и в други разпоредби - да речем, чл.21, т.1 от закона.
Правомощията за контрол, налагане на санкции и постановяване на прекратяване на нарушения са възложени на КЗК - чл.70 - чл.77, чл.100 и сл. ЗЗК и др.
За взетите решения и предприетите мерки, ВАП изисква от КЗК своевременна информация.
Фактор
Преписката във ВАП е образувана във връзка с констатираното значително намаление на стойността на суровия петрол в световен мащаб /с 47,4%/ според данните на Агенция "Митници" и спадането на цените на течните горива в страната с едва около 11%.
На ВАП е известно, че точната величина на цената, за която се продават/закупуват въпросните горива, не подлежи на административно регулиране. Независимо от това, същината на данните е такава, че трябва да се изключат всякакви съмнения относно наличие на т. нар. "съгласувани практики" на лицата, които преимуществено предлагат на пазара такива продукти /от рода на големи вериги бензиностанции с обекти в цялата страна и др./ в противоречие с изискванията на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.
По силата на чл.101, т.1, б."а" ДЕО се забраняват като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията.
Идентична е регламентацията в националното право - чл.15, ал.1, т.1 ЗЗК, като определени правила се съдържат и в други разпоредби - да речем, чл.21, т.1 от закона.
Правомощията за контрол, налагане на санкции и постановяване на прекратяване на нарушения са възложени на КЗК - чл.70 - чл.77, чл.100 и сл. ЗЗК и др.
За взетите решения и предприетите мерки, ВАП изисква от КЗК своевременна информация.
Още от Бизнес
Иван Шишков: Ако АПИ е черна каса, най-добре е да стигнем до създателите й
Регионалния министър заяви, че обявява "код червен" за цялата инфраструктура в Северна България
САЩ удължиха с месец срока за преговори за продажбата на чуждестранните активи на „Лукойл“
Лицензът позволява воденето на преговори и сключването на договори до 21 ноември, чието изпълнение обаче зависи от отделно одобрение от американските власти
НСИ: Бюджетният дефицит достигна 4% за 2025 г., висок ръст в държавния дълг
Държавния дълг се е покачил с близо 20 милиарда лева само за година – от 48,851 млрд. лв. през 2024 г. до сегашните 68,057 млрд. лв., съобщават от Националния статистически институт