Закон и ред
Прокуратурата защити кариерните бонуси, заяви категорично "НЕ" на закриването на спецсъдилищата
В становище по проекта за промени в ЗСВ (виж пълния текст тук) от прокуратурата обясняват, че липсата на мотиви, обсъждане, анализи и т.н. поставя въпроса за конституционосъобразността на закриването на специализираните съдилища и прокуратури или най-малкото за законодателната целесъобразност. „Макар в чл. 119, ал. 2 от КРБ да е предвидено, че със закон могат да се създават и специализирани съдилища, липсва конституционна уредба на закриването на специализирани съдилища. Регламентация по въпроса се открива единствено в правомощията на Пленума на ВСС в чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗСВ – „създава и закрива съдилища и прокуратури“, но тя е в друг контекст“, се казва в становището.
В него държавното обвинение подробно се спират на дейността на спецорганите, констатации в доклади на Европейската комисия и различни други международни организации, на решение на Конституционния съд, за да заключат, че закриването на спецсъдилищата и прокуратурите е политическа теза, която се споделя и от много подсъдими и обвиняеми.
„Премахването им не би съответствало на обществения интерес и на очакванията на българските граждани за резултатност по делата за корупционни престъпления и организирана престъпност, но несъмнено би съответствало в пълна степен на интересите на организираната престъпност, за противодействие срещу която именно са били създадени. Съвпадението на целите поражда въпроса за засягане на независимостта на магистратите от специализираните органи на съдебната власт, защото може да се окачестви като опит за намеса в работата им чрез политически механизми за влияние“, твърдят от държавното обвинение.
Иначе конкретно по предложенията, от прокуратурата изтъкват, че в проекта е игнорирана дейността на Европейската прокуратура. В момента делата ѝ се разглеждат от спецсъда.
„Очевидно авторите на законопроекта са приели, че не е необходимо делата на ЕП да се разглеждат от съд със съответна специализация. При положение че в страната работят европейски делегирани прокурори с централизиран офис, е неясно защо се приема, че делата на ЕП могат да се разглеждат от всеки съд на територията на страната. По същия начин е подходено и към разследващите органи, като не са предвидени такива със специализация в материята с оглед закриването на Следствения отдел към СП. Не е взета предвид важността на дейността на ЕП и поетите ангажименти на държавите, участващи в засиленото сътрудничество, а България е една от държавите-членки учредители по Регламента за Европейската прокуратура от самото начало и основен двигател впоследствие по време на Българското председателство. В този смисъл предвидените промени ще се отразят отрицателно на взаимодействието с Европейската прокуратура, и в частност с европейските прокурори и европейските делегирани прокурори“, се казва в становището.
По отношение на идеята Софийският градски съд да поеме една част от делата срещу хора, заемащи висши публични длъжности, то от прокуратурата казват, че тази промяна ще има за резултат „ликвидиране“ на специализираните структури и трансформиране на СГС, съответно на СГП, в „квази специализирани структури“, със специализация на субектен признак, допълнена от предметна специализация по Глава Първа от особената част на НК.
„Прехвърлянето на подобна компетентност на СГС едва ли се дължи на седалището ѝ, което съвпада със седалището на централните структури на органите на изпълнителната власт. Изложените факти насочват към извод за закриване на специализираните структури „на всяка цена“. Механичното пренасочване на голяма част от специализираната им компетентност към централни структури поставя въпроса по каква причина се твърди, че няма нужда от специализация, но същевременно „мълчаливо“ се създава такава в друга структура. Във всички случаи отговорът не е експертен. От друга страна, неприключените досъдебни производства, най-вече такива за организирана престъпност, автоматично ще се прехвърлят в окръжните прокуратури в страната, без да се държи сметка за наличието на необходимия кадрови ресурс. Разрушаването на централизирания модел по делата за организирана престъпност ще окаже пряко влияние върху тяхната ефективност и ще възвърне отдавна изоставения модел, доказал своята непригодност“, се казва в становището.
В него се обсъжда и предложението магистратите от спецструктурите да бъдат преназначени по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ в други съдилища и прокуратури, по тяхно желание. Според ПРБ липсват критерии за преценка при преназначаването, защото в случай че всички спецмагистрати поискат да останат в софийския апелативен район, то желанията им не могат да бъдат удовлетворени поради неимоверното нарастване на броя на магистратите в софийските съдилища, прокуратури и следствени органи. „Същевременно в останалите структури в страната ще възникне нужда от увеличаване на състава поради прехвърлянето на голяма част от делата на териториалните прокуратури, което от своя страна ще предизвика сериозни кадрови проблеми. Голяма част от магистратите в специализираните структури са заемали по-ниски по степен длъжности и „възстановяването“ им би поставило въпроси за несменяемостта, а и изначално е в противоречие с чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, гарантиращ преназначаване в друг равен по степен орган на съдебната власт“, се казва в становището.
В него се обсъжда и въпросът за предложенията измененията по отношение на закриването на спецсъдилищата и прокуратурите да влязат в сила два месеца след обнародването им като се поставя акцент на прехвърлянето на висящите дела към другите съдебни органи. Магистратите ще бъдат преназначени, а след това няма да има кой да изпраща производствата. „Както и да тълкуваме § 40, ал. 3 и § 41, ал. 5, към момента на влизане в сила на закона, всички магистрати вече ще са преназначени в други прокуратури. Това означава, че те вече няма да заемат длъжност в специализираните прокуратури и съдилища и респективно – няма да разполагат с правомощия да администрират съответно неприключилите досъдебни производства и съдебни дела“, пише в становището.
И още критика: „Законодателят е използвал погрешен подход, механично пренасяйки съдържанието на чл. 411а от НПК в чл.35 от НПК. В резултат на това, в компетентност на окръжен съд като първа инстанция ще попаднат и такива дела, които до момента са били от компетентност на районен съд и само поради специалното качество на субекта са били подсъдни на специализирания съд. Такива са делата за престъпления по чл. чл. 294, 295, 299, 310, 311, 313 от НК. Вносителите на законопроекта не са изложили мотиви за прехвърлянето на тези дела от районен на окръжен съд като първа инстанция, а и подобна законодателна идея не може да бъде подкрепена“.
От прокуратурата заявяват, че не са съгласни и с премахването на кариерните и финансови бонуси на членовете на ВСС и инспекторите.
„Очевидно е, че не се касае само за премахване на т.нар. „кариерни бонуси“ и „социални привилегии“, а се цели своеобразно „санкциониране“ на настоящите членове на ВСС и ИВСС, на които различните политически мнозинства в народните събрания „създават“ и „отнемат“ права в зависимост от своята воля. Подобен подход крие риск от поставяне под политическо влияние и застрашаване на независимостта на кадровия орган на съдебната власт и на ИВСС“, твърдят от държавното обвинение.
Според него в мотивите липсват аргументи за целесъобразността на предложеното, като е смесено повишаването въз основа на качеството на работата чрез конкурси и възстановяването на длъжност с по-висока степен след изпълнение на специфични функции във ВСС и ИВСС, което има съвсем различен характер, критерии и цели.
Прокуратурата посочва, че в момента ВСС може да преценява, а не е задължен да възстанови кадровик или инспектор на по-висока длъжност след края на мандата. „Възможността за избор в тези хипотези оправомощава ВСС при решаващата преценка да съобрази редица обстоятелства, след които необходимостта от кадрово обезпечаване на съответния орган на съдебната власт и специализираната компетентност на вече бившия член на ВСС и на ИВСС. Този подход позволява да се постигне баланс между търсенето на механизми за привличане на магистрати, притежаващи висок професионализъм, които са мотивирани да участват качествено и пълноценно в управлението на съдебната власт, и принципите за плановост, стабилност и предвидимост в дейността на органите на съдебната власт“, се казва в становището.
С тези аргументи прокуратурата изцяло не се съглася с предложенията за промени в ЗСВ.
Още от Закон и ред
ГДБОП задържа контрабандни цигари за 2 млн. лева в Скутаре, край Пловдив
Казусът „Митници“: Отложиха делото срещу Марин Димитров за участие в ОПГ
Следващото заседание е на 28 ноември
Гешев съди България в Страсбург заради уволнението си
ЕСПЧ трябва да прецени дали е нарушено правото на бившия главен прокурор на справедлив съдебен процес