Народното събрание прие окончателно промените в Конституцията, предложени от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Днес беше третото четене на проекта. По процедура - без обсъждане, само с поименно гласуване. Председателят на парламента Росен Желязков четеше имената на депутатите по азбучен ред, а те се изправяха от местата си, за да обявят дали са "за", "против" или въздържал се". БСП, ИТН и "Възраждане" гласуваха против. От управляващото мнозинство всички, освен Бойко Рашков гласуваха "за". Той даде вот "въздържал се".

Така в крайна сметка промените бяха приети със 165 гласа "за", 71 "против" и един "въздържал се". От заседанието отсъстваха Драгомир Стойнев (БСП), Мустафа Карадайъ (ДПС) и Петя Ставрева (ПП-ДБ).

Конституционните промени се движиха по бавната писта, на три гласувания, защото през октомври не събраха нужните гласове за бързо приемане. Така или иначе обаче трите формации пришпориха промените и те бяха приети на три четения само в рамките на дни.

По-късно днес министърът на правосъдието Атанас Славов положи държавния печат под измененията и допълненията в Конституцията, окончателно гласувани от парламента.

Под измененията в основния закон бе положен червеният восъчен релефен печат в присъствието на заместник-министър Георги Николов, началника на политическия кабинет на министъра Борислав Ганчев, гости.

Восъчният печат се поставя при приемането на нова Конституция, изменения и допълнения на основния закон, както и при решение за произвеждане на избори за Велико народно събрание, съобщиха от МП.

„Това е най-амбициозното изменение на Конституцията за изминалите 30 години, което ще постави България в центъра на Европа, защото ще ни помогне да изградим демократична правова европейска държава с независим съд и отчетна отговорна прокуратура. Това е нашият залог за следващото десетилетие, договор за бъдещето, не за миналото на нашето общество“, заяви министър Атанас Славов

След подпечатването им в Министерството на правосъдието измененията на Конституцията се изпращат в „Държавен вестник“ за обнародване.

Шестите поред промени в основния закон предвиждат създаването на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет, както и Общо събрание, в което ще се обсъждат общите за всички магистрати проблеми. Записва се, че съдът е основен носител на съдебната власт, като гаранция за неговата независимост и самоуправление професионалната квота получава превес във Висшия съдебен съвет. Ясно се регламентират статутът и правомощията на главния прокурор, а по-многобройната парламентарна квота във Висшия прокурорски съвет е и гаранция за отчетността на държавното обвинение.

Измененията предвиждат също непрекъсваемост на работата на парламента, променят условията за подбор на служебния кабинет и ясно регламентират неговата основна задача да подготви провеждането на честни и свободни избори. /БГНЕС