Когато мислим за промиване на мозъци, често се сещаме за крайни състояния като например за Стокхолмския синдром. Промиването на мозъци обаче е по-разпространено, отколкото си мислим. Всеки необичаен емоционален стрес може да доведе до внезапна промяна в убежденията и личността. Спомнете си случаите на влюбеност, дълбока скръб или друга силна емоция. В този момент вероятно сте били по-податливи на различни нови за Вас идеи.

Промиването на мозъци използва моменти на силна емоция, за да промени буквално начина, по който е устроен мозъкът ви. Методът може да се използва както за добро, така и за лошо. Ако се интересувате от това как умът може да бъде напълно манипулиран, ето няколко примера.

Според Merriam-Webster официалното определение за промиване на мозъци е „насилствена индоктринация, целяща да накара някого да се откаже от основни политически, социални или религиозни убеждения и нагласи и да приеме противоположни, регламентирани идеи“.

Докато четете това, може би ще си мислите най-вече за секти. Въпреки това, в не толкова строга форма промиването на мозъци по същество е в основата на съвременната реклама.

За да разберем ролята, която то играе в съвременното общество, трябва да разгледаме как е възникнал терминът и каква е техниката на промиването на мозъци.

Идентификацията на промиването на мозъци води началото си от 1950 г.,

когато Северна Корея нахлува в Южна Корея. Организацията на обединените нации изпраща международна група войници, които да се бият на страната на Южна Корея. По онова време Южна Корея на практика е колония на Съединените щати. Когато Северна Корея нахлува, американското правителство изпраща най-много пари и войски. В крайна сметка 300 000 войници са изпратени да се бият. Северна Корея е подкрепена от Съветския съюз и Китай. В резултат на това мнозина наричат войната марионетна война заради нарастващото напрежение между Изтока и Запада. Американските войници съставляват 90% от силите срещу Северна Корея. Затова беше неизбежно някои от тях да бъдат заловени и изпратени в затвори. След освобождаването си те се връщат в САЩ. Освободените войници са се държали изключително странно. Част от тях след завръщането си у дома възхвалявали добродетелите на комунизма и неговите лидери. Американските военни са сигурни, че нещо се е случило и молят Едуард Хънтър - агент на ЦРУ, да проучи случая. Именно той казва, че войниците са били „с промити мозъци“. Хънтър написва книгата „Промиване на мозъци“ (1961 г.), в която се казва, че хората с промити мозъци стават толкова послушни, колкото „насекомото е подчинено на своите инстинкти“. Как се случва това?

Преди промиването на мозъка човек има определени убеждения, но след това започва да вярва в нещо коренно различно. Уилям Саргант (1907-1988) е британски психолог, който открива, че тези внезапни „обръщания“ са се случвали редовно под формата на религиозни конверсии, терапевтични и политически промени. В тази светлина промиването на мозъци не е само проблем на политическите затворници, а и на всички човешки същества, които решават радикално да променят живота си. Саргант се връща към основите, като разглежда работата на известния физиолог Иван Павлов (1849-1936), който изучава нервната система на животните. Павлов провежда експеримент, при който подлага някои кучета на силен стрес, докато те се сринат и съзнанието им буквално се изключи. Павлов установява, че поведението на кучетата се променя драстично. Първо, те забравяли повечето предишни обучения, и второ, ако той ги научел на ново поведение скоро след срива, то се вкоренявало дълбоко. Саргант осъзнава, че същата логика важи и за хората. В книгата си „Битката за разума“ (1957 г.) той пише, че мозъкът на хората може да бъде промит „не само чрез убеждаваща индоктринация, но и чрез налагане на непоносимо напрежение върху нормално функциониращия мозък“. Както се случва в затворите, хората трябва да бъдат подложени на силен емоционален стрес, за да заличат предишните си убеждения и да възприемат нови. Философът Уилям Джеймс по-късно посочва, че емоционалният стрес не идва само от мъченията, но може да включва и интензивни преживявания като скръб и разбито сърце. Така например отношенията на злоупотреба, крайното щастие и крайната несигурност могат да минат за интензивни емоционални преживявания, които могат да предизвикат драстични психични промени. Освен ако не вярвате, че всеки човек е изначално зъл, промиването на мозъка може да обясни защо много пъти добри хора са вършили лоши неща под влиянието на „висша сила“. Масовите стрелби и екстремизмът, когато се изследват, често се оказват резултат от някакъв вид промиване на мозъка.

Въпреки че техниката може да се използва с цел причиняване на зло или страдание, тя може да се използва и за благородни цели. Например при някои терапии стимулирането на емоционалния стрес може да позволи на пациента да възприеме нова система от вярвания, игнорирайки заболяването си. | БГНЕС