Димитър Иванов

Многохилядният протест в центъра на София снощи показа категорично, че освен исканата оставка на правителството, президентът Румен Радев не е и 

няма шанс да бъде лицето на недоволните граждани

Този път той трудно ще пробута личните си амбиции и интереси, използвайки вълната на общественото недоверие. А под юмрука му ще се съберат единствено копейките и дежурните ласкатели, изтъкани по пътя на Копринката.

Събралите се пред триъгълника на властта в столицата носеха и плакати, с които категорично се разграничаваха от Радев, поставяйки дебела червена линия на разделение от позиционирането му като спасител.

На един от плакатите човекът от Славяново бе изобразен пародийно в червен самолет, размахващ възторжено руското знаме. „Румене, кажи сега кой е агресорът“, питаше надписът. „Румене, и тебе не те искаме!“, беше посланието на друг постер на протестиращите. А от трети плакат се набиваше в очите въпросът: „Румене, кажи за БОТАШ?“ Много бяха и трансперантите с надпис

 „Тук не е Москва!“, 

поставяйки ясното разграничение от радиационните хора на президента и копейките на „Възраждане“, които подло се опитват да  прикрият сред масата недоволни мераците си правителството да падне заради въвеждането на еврото и воденето на проевропейска и пронатовска политика в защита на Украйна.

Най-яркото доказателство, че Радев е токсичен бе фактът, че въпреки, че преди дни подкрепи недоволните граждани и поиска оставка на правителството на Росен Желязков, не посмя да излезе на площада. Президентът осъзнава явно каква „любов“ го очаква. Остана скрит в боянския си сарай, а това е тежката му народна присъда.

Очистването от Радев 

е важен процес за здравословния бунт на младите. Дано го осъзнават инстинктивно и партиите, които подеха протестите, защото, ако отново извикат „С вас сме, господин президент?“- остават в миналото, строени под знамето на Кремъл. А там ги очаква единствено предсмъртната съдба на националния предател ген. Радко Димитриев.