Президентът остана скрит в боянския си сарай, очистването от токсичното му присъствие е здравословен белег за успеха на недоволните
Димитър Иванов
Многохилядният протест в центъра на София снощи показа категорично, че освен исканата оставка на правителството, президентът Румен Радев не е и
няма шанс да бъде лицето на недоволните граждани
Този път той трудно ще пробута личните си амбиции и интереси, използвайки вълната на общественото недоверие. А под юмрука му ще се съберат единствено копейките и дежурните ласкатели, изтъкани по пътя на Копринката.
Събралите се пред триъгълника на властта в столицата носеха и плакати, с които категорично се разграничаваха от Радев, поставяйки дебела червена линия на разделение от позиционирането му като спасител.
На един от плакатите човекът от Славяново бе изобразен пародийно в червен самолет, размахващ възторжено руското знаме. „Румене, кажи сега кой е агресорът“, питаше надписът. „Румене, и тебе не те искаме!“, беше посланието на друг постер на протестиращите. А от трети плакат се набиваше в очите въпросът: „Румене, кажи за БОТАШ?“ Много бяха и трансперантите с надпис
„Тук не е Москва!“,
поставяйки ясното разграничение от радиационните хора на президента и копейките на „Възраждане“, които подло се опитват да прикрият сред масата недоволни мераците си правителството да падне заради въвеждането на еврото и воденето на проевропейска и пронатовска политика в защита на Украйна.
Най-яркото доказателство, че Радев е токсичен бе фактът, че въпреки, че преди дни подкрепи недоволните граждани и поиска оставка на правителството на Росен Желязков, не посмя да излезе на площада. Президентът осъзнава явно каква „любов“ го очаква. Остана скрит в боянския си сарай, а това е тежката му народна присъда.
Очистването от Радев
е важен процес за здравословния бунт на младите. Дано го осъзнават инстинктивно и партиите, които подеха протестите, защото, ако отново извикат „С вас сме, господин президент?“- остават в миналото, строени под знамето на Кремъл. А там ги очаква единствено предсмъртната съдба на националния предател ген. Радко Димитриев.
Още от Хляб и пасти
Орбан беше подлец - но беше класа... Сравнението с този, който бе курдисан върху нас е нелепо
Можем много бързо да се окажем изолирани и откъснати от европейския мейнстрийм с трудно възстановими - или практически невъзстановими позиции в икономика, сигурност, геополитика
РР е петно за съвестта и почтеността на България - вероятно така ни се пада?
Нито един смел и порядъчен човек край РР, който да му казва различно, честно, силно, полезно за България алтернативно мнение, само жалки кариеристи, посредствени безидейници, цинични русолюби и меркантилни геополитически слепци
Трите стълба на лидерството - уроците от капитанската професия
Какво публичното управление може да научи от една професия, превърнала отговорността в своя култура и мерило за качеството на управленските решения