Президентът остана скрит в боянския си сарай, очистването от токсичното му присъствие е здравословен белег за успеха на недоволните
Димитър Иванов
Многохилядният протест в центъра на София снощи показа категорично, че освен исканата оставка на правителството, президентът Румен Радев не е и
няма шанс да бъде лицето на недоволните граждани
Този път той трудно ще пробута личните си амбиции и интереси, използвайки вълната на общественото недоверие. А под юмрука му ще се съберат единствено копейките и дежурните ласкатели, изтъкани по пътя на Копринката.
Събралите се пред триъгълника на властта в столицата носеха и плакати, с които категорично се разграничаваха от Радев, поставяйки дебела червена линия на разделение от позиционирането му като спасител.
На един от плакатите човекът от Славяново бе изобразен пародийно в червен самолет, размахващ възторжено руското знаме. „Румене, кажи сега кой е агресорът“, питаше надписът. „Румене, и тебе не те искаме!“, беше посланието на друг постер на протестиращите. А от трети плакат се набиваше в очите въпросът: „Румене, кажи за БОТАШ?“ Много бяха и трансперантите с надпис
„Тук не е Москва!“,
поставяйки ясното разграничение от радиационните хора на президента и копейките на „Възраждане“, които подло се опитват да прикрият сред масата недоволни мераците си правителството да падне заради въвеждането на еврото и воденето на проевропейска и пронатовска политика в защита на Украйна.
Най-яркото доказателство, че Радев е токсичен бе фактът, че въпреки, че преди дни подкрепи недоволните граждани и поиска оставка на правителството на Росен Желязков, не посмя да излезе на площада. Президентът осъзнава явно каква „любов“ го очаква. Остана скрит в боянския си сарай, а това е тежката му народна присъда.
Очистването от Радев
е важен процес за здравословния бунт на младите. Дано го осъзнават инстинктивно и партиите, които подеха протестите, защото, ако отново извикат „С вас сме, господин президент?“- остават в миналото, строени под знамето на Кремъл. А там ги очаква единствено предсмъртната съдба на националния предател ген. Радко Димитриев.
Още от Хляб и пасти
Съдбовен момент за България
Внимавайте - рушителните сили често се оказват по-устойчиви от градивните
Дали пък Илияна Йотова, кандидат за президент, не се чувства подтисната...?
Когато премиерът говори през герба на България, той се държи така, сякаш пише в профила си във фейсбук. Държи се така, сякаш държавата е негова собственост!
Франция - от "разглезено дете" до „болния човек на Европа“
Песимизмът на францизуте насочва част от избирателите към по-крайни кандидати като Льо Пен, чиято икономическа програма е определяна от някои икономисти като нереалистична и несериозна, и Меланшон, който иска да „подпали“ френския дълг