Българите се оказват доста възприемчиви към разпространяваните от години твърдения на Русия, че е принудена да се държи по-агресивно, защото е обкръжавана с военни бази и провокирана от НАТО. Това мнение е споделяно от 46% от участниците в анкета, проведена в няколко държави на Балканите и Централна Европа. Само 22% подкрепят противоположната теза - че всъщност Русия умишлено провокира НАТО като предизвиква конфликти в Източна Европа, представена от  "Дневник".

Нивото на образование играе роля за това, но докато в другите страни проруската позиция възприемат предимно хора, които не са завършили средно образование, България изпъква с "интересно изключение" - по-податливи се оказват българите с висше образование, мислещи като бабите и дядовците си.

графика1

Това е и едно от обясненията защо продължава да се свива подкрепата за Атлантическия съюз в България, която спрямо 2019 г. е намаляла с 9 пункта до 47%.

Резултатите са от проучването "Образът на Русия в Централна и Източна Европа и Западните Балкани". То е на словашкия институт GLOBSEC и е проведено с подкрепата на Държавния департамент на САЩ и Националната фондация за демокрация в САЩ (без да представлява позиция на двете американски институции).

Авторите са добавили и подзаглавие на доклада си: "Русия: могъщ славянски брат или гладна мечка в съседство?". За да се улесни представянето на резултатите, нюансите в отговорите са обобщени. Т.е. скалата с 4 варианта от "напълно съм съгласен" до "определено не съм съгласен" е опростена до "съгласен/несъгласен".

графика 2

Така се получава, че 41% от анкетираните българи са посочили сред преложените им 5 варианта Русия като най-важният стратегически партньор за България. Така отговарят над половината (53%) от тези над 65-годишна възраст, но и 29% от 18-24-годишните, които са родени след разпадането на бившия СССР. В останалите 4 възрастови групи този показател е между 35% и 41%.

графика 3

От съседите Северна Македония е в групата на "Хранещите мечката" (заедно с Унгария и Чехия), описана като белязана с прагматизъм с елементи на симпатия към Русия. На големия съсед на изток не се гледа като на брат и религиозни, културни и исторически връзки играят значително по-малка роля. Но и тук някои руски версии на събитията се възприемат масово, като причиите за това са различни във всяка от споменатите страни.

В България не са най-много анкетираните, смятащи, че Русия не е заплаха (55%), но тук са най-малкото (3%) виждащите някаква подобна заплаха. За сравнение, в Унгария, Северна Македония, Черна гора и Словакия не виждат заплаха 61-66 процента, но пък в тези страни има руска заплаха за 10-25 процента. В Чехия, където има сходен показател (57%) на смятащите, че няма заплаха за страната им от Русия, на противоположното мнение са 43%.


Авторите са оформили 3 групи държави според отговорите на анкетираните:

- Гушкащите се с мечката
- Хранещите мечката
- Скептици за мечката

България попада в първата група заедно със Сърбия, Черна гора и Словакия. "Оформяни от комплекс исторически, културни и етнически връзки, тези страни гледат благосклонно и споделят силно влечение към Русия. В тези държави се намират най-симпатизиращите на наратива на жертвата, в който вината се стоварва изцяло на плещите на Запада и НАТО", се обяснява в текста. В него се говори и за въздействието на "общото славянско наследство с руснаците", но дори тук, изправени пред въпроса дали избират Русия или Запада, хората предпочитат прозападната геополитическа и културна ориентация.

Трябва обаче да кажем, че това не е първото изследване, което показва, че България проявява привързаност към Русия. Но последните резултати от проведените наскоро избори за парламент показват, че българите не приемат безрезервно Русия и че русофилите у нас не са мнозинство в българското общество.

От съседите Северна Македония е в групата на "Хранещите мечката" (заедно с Унгария и Чехия), описана като белязана с прагматизъм с елементи на симпатия към Русия. На големия съсед на изток не се гледа като на брат и религиозни, културни и исторически връзки играят значително по-малка роля. Но и тук някои руски версии на събитията се възприемат масово, като причиите за това са различни във всяка от споменатите страни.

Румъния е с Полша в последната група на "скептиците", мотивирани до определена степен от историческия опит и националната интерпретация на такива неща като Пакта "Молотов-Рибентроп" или окупацията на Бесарабия и Северна Буковина. Румънци и поляци смятат Русия предимно за заплаха и не е изборът им за стратегически партньор, но и тук може да се срещнат значителни малцинства, смятащи, че руската армия превъзхожда американската, например.

В предишния доклад GLOBSEC Trends 2020 се видя ясно, че повечето хора в Централна Европа осъзнават, че са разположени между Запада и Изтока (Русия) и макар да принадлежат към ключови западни съюзи като ЕС и НАТО, средно половината (49%) казват, че не биха избрали нито една от двете алтернативи. Всъщност, допълват авторите сега, това е изгодно за управляващите в Русия, защото те не опитват да се представят като алтернатива на ЕС/НАТО, а полагат усилия да компрометират и обезценят двете организации.

Този антизападен и антиатлантически наратив на Москва стъпва на разочарованието сред мнозина от това как се е развил преходът след 1989 г. в бившите съветски сателити, донесъл голяма полза на малцина и носталгия за мнозина. Един от показателите е колко много млади хора в Сърбия, Унгария, Северна Македония и Черна гора са проруски настроени в сравнение с родителите или бабите и дядовците си. Мнозина млади дори не са били родени при комунизма и не знаят много за него, но са антизападно настроени.

Не е новина, че в района няма единно отношение към Русия. Но има доминиращо (56%) мнение, че страните там не са застрашени от Москва, защото смятат, че държавата им е твърде малка, за да е възприемана от руснаците като някаква заплаха, а и славянските връзки и наследство действат възпиращо за руски враждебни действия.

Въпросът е, защо средно 30% продължават да смятат Русия за стратегически партньор и повече (50% срещу 47%) са убедени в превъзходството на руската армия над американската.

В България 53% приемат твърдението "Руската военна сила е далеч по-голяма от тази на която и да е друга държава в света". Само 25% застават зад отговора "Американската армия е по-силна и технологично напреднала от руската".

Отговорите в национално представително проучване са събирани по телефона (заради пандемията) от извадка от 1000 анкетирани между септември и октомври 2020 г. в България, Чехия, Унгария, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Сърбия и Словакия.