Аутопсия, извършена на починали от COVID-19 пациенти, разкрива „опустошителни щети“ в мозъците им
COVID-19 оставя „незаличима следа“ върху здравето на мозъка, сочат многобройни проучвания, описани в статия от клиничния епидемиолог от САЩ Зияд Ал-Али. Той отбелязва, че болестта води неизбежно до намаляване коефициента на интелигентност (IQ) – с 3 до 9 пункта.
Научният му труд е публикуван в специализираното издание Scientific American. Епидемиологът изследва влиянието на заболяването от първите съобщения за болестта. Анализираните от него проучвания показват, че хората, прекарали болестта, са изложени на повишен риск от когнитивни дефицити, включително проблеми с паметта.
При по-леко протичане на болестта се наблюдават промени, съизмерими със 7 години стареене на мозъка. Други изследвания разкриват, че болните, които се нуждаят от хоспитализация или интензивни грижи, могат да развият когнитивни дефицити, които са еквивалентни на 20 години стареене.
Анализ, обединяващ данните от 11 проучвания, сочи, че болестта повишава риска от развитие на деменция при хора над 60 г. Ал-Али цитира резултатите от образни изследвания, направени върху хора преди и след COVID инфекция. Те показват свиване на обема и променена структура на мозъка след заразяването.
Ученият отбеляза, че аутопсия, извършена на починали от COVID-19, разкрива „опустошителни щети“ в мозъците им. Аутопсиите на хора, които са прекарали тежко заболяването, но са починали няколко месеца по-късно, показват, че вирусът все още присъства в мозъчната тъкан.
Наблюденията сочат, че по-сериозни дефицити се наблюдават сред заразените с вируса в ранната фаза на пандемията, когато доминираха вариантите „Делта“ и „Омикрон“.
Проучвания са установили, че при леко изкаран и бързо излекуван COVID-19 има спад, равен на 3 пункта загуба на IQ. Заразените, които дълго са имали симптоми като умора и задух, имат 6 пункта загуба на IQ. Хората, които са били приети в интензивно отделение, имат 9 пункта намаление в коефициента на интелигентност.
Фактор
Научният му труд е публикуван в специализираното издание Scientific American. Епидемиологът изследва влиянието на заболяването от първите съобщения за болестта. Анализираните от него проучвания показват, че хората, прекарали болестта, са изложени на повишен риск от когнитивни дефицити, включително проблеми с паметта.
При по-леко протичане на болестта се наблюдават промени, съизмерими със 7 години стареене на мозъка. Други изследвания разкриват, че болните, които се нуждаят от хоспитализация или интензивни грижи, могат да развият когнитивни дефицити, които са еквивалентни на 20 години стареене.
Анализ, обединяващ данните от 11 проучвания, сочи, че болестта повишава риска от развитие на деменция при хора над 60 г. Ал-Али цитира резултатите от образни изследвания, направени върху хора преди и след COVID инфекция. Те показват свиване на обема и променена структура на мозъка след заразяването.
Ученият отбеляза, че аутопсия, извършена на починали от COVID-19, разкрива „опустошителни щети“ в мозъците им. Аутопсиите на хора, които са прекарали тежко заболяването, но са починали няколко месеца по-късно, показват, че вирусът все още присъства в мозъчната тъкан.
Наблюденията сочат, че по-сериозни дефицити се наблюдават сред заразените с вируса в ранната фаза на пандемията, когато доминираха вариантите „Делта“ и „Омикрон“.
Проучвания са установили, че при леко изкаран и бързо излекуван COVID-19 има спад, равен на 3 пункта загуба на IQ. Заразените, които дълго са имали симптоми като умора и задух, имат 6 пункта загуба на IQ. Хората, които са били приети в интензивно отделение, имат 9 пункта намаление в коефициента на интелигентност.
Още от Чичо доктор
Опасна морска бактерия плъзна и по българските плажовете
Морските бактерии от рода Vibrio, които вече се разпространяват все по-широко в Европа, причиняват зачервяване, оток, силна болка, мехури и висока температура
Франция обяви първия си случай на ебола
Заразен е медицински служител, завърнал се от хуманитарна мисия в Демократична република Конго
Как правилното хранен може да победи лошите гени
Резултати от изследване показва, че това, което човек консумира, може да повлияе върху начина, по който организмът се справя с генетични предразположения, включително риска от сърдечно-съдови заболявания