Аутопсия, извършена на починали от COVID-19 пациенти, разкрива „опустошителни щети“ в мозъците им
COVID-19 оставя „незаличима следа“ върху здравето на мозъка, сочат многобройни проучвания, описани в статия от клиничния епидемиолог от САЩ Зияд Ал-Али. Той отбелязва, че болестта води неизбежно до намаляване коефициента на интелигентност (IQ) – с 3 до 9 пункта.
Научният му труд е публикуван в специализираното издание Scientific American. Епидемиологът изследва влиянието на заболяването от първите съобщения за болестта. Анализираните от него проучвания показват, че хората, прекарали болестта, са изложени на повишен риск от когнитивни дефицити, включително проблеми с паметта.
При по-леко протичане на болестта се наблюдават промени, съизмерими със 7 години стареене на мозъка. Други изследвания разкриват, че болните, които се нуждаят от хоспитализация или интензивни грижи, могат да развият когнитивни дефицити, които са еквивалентни на 20 години стареене.
Анализ, обединяващ данните от 11 проучвания, сочи, че болестта повишава риска от развитие на деменция при хора над 60 г. Ал-Али цитира резултатите от образни изследвания, направени върху хора преди и след COVID инфекция. Те показват свиване на обема и променена структура на мозъка след заразяването.
Ученият отбеляза, че аутопсия, извършена на починали от COVID-19, разкрива „опустошителни щети“ в мозъците им. Аутопсиите на хора, които са прекарали тежко заболяването, но са починали няколко месеца по-късно, показват, че вирусът все още присъства в мозъчната тъкан.
Наблюденията сочат, че по-сериозни дефицити се наблюдават сред заразените с вируса в ранната фаза на пандемията, когато доминираха вариантите „Делта“ и „Омикрон“.
Проучвания са установили, че при леко изкаран и бързо излекуван COVID-19 има спад, равен на 3 пункта загуба на IQ. Заразените, които дълго са имали симптоми като умора и задух, имат 6 пункта загуба на IQ. Хората, които са били приети в интензивно отделение, имат 9 пункта намаление в коефициента на интелигентност.
Фактор
Научният му труд е публикуван в специализираното издание Scientific American. Епидемиологът изследва влиянието на заболяването от първите съобщения за болестта. Анализираните от него проучвания показват, че хората, прекарали болестта, са изложени на повишен риск от когнитивни дефицити, включително проблеми с паметта.
При по-леко протичане на болестта се наблюдават промени, съизмерими със 7 години стареене на мозъка. Други изследвания разкриват, че болните, които се нуждаят от хоспитализация или интензивни грижи, могат да развият когнитивни дефицити, които са еквивалентни на 20 години стареене.
Анализ, обединяващ данните от 11 проучвания, сочи, че болестта повишава риска от развитие на деменция при хора над 60 г. Ал-Али цитира резултатите от образни изследвания, направени върху хора преди и след COVID инфекция. Те показват свиване на обема и променена структура на мозъка след заразяването.
Ученият отбеляза, че аутопсия, извършена на починали от COVID-19, разкрива „опустошителни щети“ в мозъците им. Аутопсиите на хора, които са прекарали тежко заболяването, но са починали няколко месеца по-късно, показват, че вирусът все още присъства в мозъчната тъкан.
Наблюденията сочат, че по-сериозни дефицити се наблюдават сред заразените с вируса в ранната фаза на пандемията, когато доминираха вариантите „Делта“ и „Омикрон“.
Проучвания са установили, че при леко изкаран и бързо излекуван COVID-19 има спад, равен на 3 пункта загуба на IQ. Заразените, които дълго са имали симптоми като умора и задух, имат 6 пункта загуба на IQ. Хората, които са били приети в интензивно отделение, имат 9 пункта намаление в коефициента на интелигентност.
Още от Чичо доктор
Проф. Ива Христова посочи кои са най-честите инфекции, от които да се предпазваме
По нейните думи вероятно и западнонилската треска вече е в България, но засега няма регистрирани случаи
Ива Христова: Болните от сифилис са скочили с 30-40%, с гонорея са 3 пъти повече
„Това не е тенденция от вчера и от днес, а процес, който наблюдаваме от години и на който трябва да се обърне сериозно внимание. Разбирам, че само със здравна информация трудно ще се променят навиците, но е важно да няма безразборни контакти и необезопасен секс."
Цената на бедността: Как финансовият стрес ускорява стареенето на мозъка ни
Според изследователи постъпващият с години финансов натиск държи нервната система в състояние на непрекъснат стрес, който понякога е фатален за мозъка