Руският президент Владимир Путин сериозно обмисля влизането на Русия в Северноатлантическия алианс и планира да превърне страната в част от Западна Европа. Това казва в бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън в подкаст „One Decision“.

Подобна новина лансира и руският посланик във Великобритания Андрей Келин, който обаче уточнява: „Идеята за присъединяване на Русия към НАТО в началото на 2000-те беше предложена от политолози, а не от руското правителство; но тя беше нереалистична“.

Можем ли да приемем думите на руския президент за истина или това е поредната провокация на Кремъл към "враговете" им от Запада?

Изглежда, че един от онези „политолози“, които излагат „нереалистични идеи“, се казва Владимир Путин, отбелязва The Insider. През март 2000 г., в изданието на BBC „Breakfast with Frost“, на въпрос на водещия за възможността Русия да се присъедини към НАТО, Путин отговаря:

"Защо не? Защо не? Не изключвам тази възможност. Повтарям, ако се вземат предвид интересите на Русия, ако тя бъде наистина пълноправен партньор."

„В Брюксел изявлението на Путин е прието много положително. НАТО незабавно изрази готовност за партньорство с Москва. Защото НАТО е отворена организация, включително за Русия. В бъдеще тя може да стане член на Алианса - когато приеме ценностите, които проповядваме. Има само един начин за това - чрез значително активизиране на контакти, които да са полезни за всички. На първо място, руските военни, работещи в Брюксел, трябва да разберат това и да не бягат от нас като дявол от тамян“ коментира за Комерсант високопоставен служител на организацията. В думите му определено има скептицизъм по темата за членство на Русия в НАТО, изразявайки ясно своето мнение за отношението на руските военни към Алианса, неговите ценности, принципи и цели. 

Очевидно дискусията за евентуалното влизане на Русия в НАТО е продължила и след 2000 г. Според списание „Time“ , в началото на 2000-те тогавашният министър-председател на Дания Андерс Фог Расмусен, който по-късно става генерален секретар на НАТО, след среща с Путин , отбелязва , че има впечатлението, че Русия е прозападна и отворена за присъединяване към трансатлантическия алианс . Това би могло да бъде вярно, ако игнорираме факта, че Расмусен стана ръководител на датското правителство едва в края на ноември 2001г., което на практика прави осъществяването на подобна среща невъзможна. 

През 2017 г., в интервю с Оливър Стоун, включено в неговия филм Интервюта с Путин, Путин припомни: „Спомням си една от последните ни срещи с президента Клинтън, когато той дойде в Москва. По време на дискусията казах: "Е, ако погледнете варианта Русия да влезе в НАТО?" Клинтън отговори: „Е, нямам нищо против“, но цялата американска делегация беше много нервна.“

Това обаче си е истински фейк, защото последното посещение на президента Клинтън в Москва се е състояло през юни 2000 г. и просто няма начин Путин да е водил подобен разговор с американски президент. 

Тези няколко на пръв поглед дребни факта навеждат на мисълта, че Русия някога е имала идея или желание да стане член на НАТО е напълно измислена. Още по-нереалистични изглеждат те от гледната точка на днешната геополитическа ситуация. Експлоатирането на темата от руска страна е крайно некоректна, защото отдавна във военната доктрина на Руската федерация НАТО е обявен за основен враг. 

Позицията и отношението на Кремъл към Алианса са повече от красноречиви, след като неотдавна Путин отправи ултимативните искания за гаранции за сигурност към НАТО, които на практика са нереалистични и имат характера на шантаж и рекет по отношение на организацията, зад които се крие истинската цел на Кремъл – да пречупи Алианса. Недвусмислени са думите на Сергей Рябков, зам.-министър на външните работи на РФ, които ясно показват, че желанието на Путин да направи Русия член на НАТО е един огромен фейк: 

"Даже на неспециалист е ясно, че няма да им се получи да се искат от Русия отстъпки в ситуация, когато именно НАТО през последните десетилетия се стреми така да се каже да "изтласка" нашата страна и да я докара, ако не до ролята на подчинен, то във всеки случай до второстепенна роля в европейската и международната политика. При това да го направи с нанасяне на директна щета на нашата сигурност. Всичко това е минало. И преди не им се получаваше особено, а сега на това просто трябва да бъде сложен край. Така че НАТО да си събира партакешите и да се отправя зад границите от 1997 г."