Да се противопоставим на заплахата идваща от Кремъл ще бъде трудно, но ако не признаем тази заплаха, ще бъде още по-трудно да се борим с нея

Джордж Сорос, Гардиан

Ръководителите на САЩ и ЕС допускат огромна грешка, предполагайки, че Русия може да стане техен съюзник в борбата срещу Ислямска държава. Фактите опровергават тяхната гледна точка. Целта на Путин е да съдейства за разпадането на Евросъюза, а най-бързо той може да постигне тази цел като наводни Европа със сирийски бежанци.

Руските самолети бомбардират цивилното население на Сирия, като го принуждава да бяга в Йордания и Ливан. В пустинята на границата с Йордания чакат над 20 хиляди сирийски бежанци. Почти толкова чакат своя ред, за да влязат в Либия. И бежанците там стават все повече.

Русия също така нанася масирани авиоудари срещу мирното население в северната част на Сирия. Армията на сирийския президент Башар Асад атакува Алепо, където преди живееха два милиона души. Взривовете на бомбите принудиха 70 хиляди мирни сирийци да избягат в съседна Турция. Ако се стигне до сухопътно настъпление, бежанците ще бъдат много повече.

Не всички от бягащите семейства остават в Турция и продължават нататък. Тази седмица германският канцлер Ангела Меркел беше принудена да замине за Анкара, за да договори спешно с турските власти удължаването на пребиваването в Турция на бежанците, които вече се намират там. Тя предложи ежегодно превозване на 200-300 хиляди сирийски бежанци директно в Европа, ако Турция се задължи да не ги пуска в Гърция и ще ги приеме обратно, ако те все пак успеят да пресекат границите.

Путин е талантлив тактик, но не умее да мисли стратегически. Има основания да се смята, че той започна интервенцията в Сирия, за да задълбочи кризата с бежанците в Европа. Но всъщност тази интервенция се превърна в стратегическа грешка породи конфликт между Путин и турския президент Ердоган, което навреди на интересите и на двете страни.

Но когато Путин видя, че се появява възможност да бъде ускорен разпадът на ЕС, той я сграбчи. Той маскира действията си с разговори за сътрудничество против общия враг Ислямска държава. Аналогичен подход използва и в Украйна, като подписа Минските споразумения, но не ги изпълнява.

Трудно е да се разбере защо ръководствата на САЩ и ЕС

вярват на думите на Путин,

вместо да съдят за него по действията му. Единственото обяснение, което мога да намеря, е, че демократичните политици се опитват да успокоят обществото и заради това рисуват по-благоприятна картина, отколкото е тя всъщност. В действителност путинова Русия и ЕС се състезават за време и въпросът е – кой от тях ще рухне пръв.

Путиновият режим е заплашен от

фалит през 2017 година,

когато идва времето да бъде погасена значителна част от външния дълг. Но политическите сътресения може да започнат и по-рано. Популярността на президента продължава да е висока, но тя се държи на обществен договор, който изисква правителството да осигурява финансова стабилност и бавно, но постоянно да повишава жизнения стандарт. Заради западните санкции и рязкото падане на цените на нефта режимът няма да успее да направи нито първото, нито второто.

Дефицитът в бюджета на Русия вече е достигнал 7% от БВР, но за да не излезе от контрол инфлацията, той трябва да бъде съкратен до 3%.

Във фонда за социално осигуряване парите свършват. Тези и други действия ще се отразят негативно на стандарта и на мнението на електората. Между другото, тази есен в Русия предстои да се проведат парламентарни избори.

За да избегне катастрофата, Русия трябва да направи така, че ЕС да се разпадне пръв. Ако Евросъюзът започне да се пука по шевовете, той няма да успее да запази санкциите против Русия след нахлуването и в Украйна. Путин ще получи значителна икономическа полза, ако успее да разедини Европа и да използва връзките си с бизнес кръгове и с евроскептични партии, които той грижливо ухажва.

При така сложилото се положение ЕС неминуемо ще се разпадне. След финансовата криза от 2008 год. и мерките за спасяването на Гърция ЕС едва успя да изпълзи от едната криза…в друга. Но сега той се сблъсква с пет или шест кризи едновременно, и това вече е прекалено за него. Както съвсем точно прогнозира Меркел, мигрантската криза е в състояние да разруши ЕС.

Когато държава или обединение на държави се окаже в смъртоносна опасност, лидерите трябва да гледат жестоката истина в очите, а не да се опитват да я игнорират. В надпреварата за оцеляване ЕС си съперничи с путинова Русия. Ислямска държава е заплаха и за двете, но не трябва да я надценяваме. Атаките на джихадистите са ужасни, но те са несравними със

заплахата идваща от Русия

Ислямска държава (а преди това Ал Кайда) разбраха коя е ахилесовата пета на западната цивилизация. Това е страхът от смъртта. Те се научиха да експлроатират този страх. Нагнетявайки на Запад ислямофобия и подтиквайки обществото и властите да се отнасят към исляма с подозрение, те се надяват да внушат на младите мюсюлмани, че не съществува алтернатива на тероризма.

Когато разберем същността на тази стратегия, ще бъде лесно да се намери противоотровата. Не трябва да постъпваме така, както иска врагът ни.

Да се противопоставим на заплахата идваща от путинова Русия ще бъде трудно. Но ако не признаем тази заплаха, ще бъде още по-трудно да се борим с нея.