Николай Василев

Месец след като Украйна прие предложеното от президента Тръмп безусловно примирие, Русия нанесе зверски ракетен удар в (иначе рускоговорящия град) Суми, при който загинаха повече от 30 цивилни.
Формулата за мир става все по-трудна за намиране.

Но илюзията, че може да бъде постигнат мир между Украйна и Русия по формулата, по която бяха урегулирани отношенията между Финландия и СССР след Втората световна война вече се изпарява.  "Финландският" мир от 1940 г. и особено от 1944 г., при който Финландия отстъпва на СССР над 11% от своята територия, включително втория по големина (тогава ) град  (предадени с 0 население) в Украйна е невъзможен.

Финландия е била присъединена към Руската империя по време на Наполеоновите войни и е част от нея до 1917 г. През по-голямата част от този период е имала реална автономия. Финландците говорят на напълно неразбираем за руснаците език и в огромното си мнозинство са протестанти. Поради което руснаците винаги са гледали на Финландия

като на "чужда"страна.

След като не успява да постигне решителна победа през 1940 г и отново през 1944 г.,Москва  приема съществуването на независима Финландия при определени тежки за нея условия.  Налагат нови териториални отстъпки (включително излаза на Финландия на Северния ледовит океан, тежки репарации, отказ от страна на Финландия да членува в НАТО и дори в ЕИО. Отказ на Хелзинки да критикува което и да било действие на Москва по време на Студената война итн.  

За Путин и обкръжението му Украйна не е "чужда" страна.   Самото съществуване на напълно независима, пък било и "финландизирана"  Украйна е фундаментално неприемливо. Преди да започне пълномащабната война Путин публикува статия озаглавена: “За историческото единство на руснаци и украинци", която ни връща чак до митологичната връзка с Киевска Рус. Според неговия режим единствената причина

украинците да не желаят да са по-малък "брат" в т.н. "Руски свят" е,

че някоя външна сила ги "подкокоросва"!  

Лавров често говори за премахване на "коренните причини" за войната. Ако трябва да ги обобщим в една, тя е нежеланието на Кремъл да приеме, че разпадът на СССР е бил както неизбежен, така и необратим. 
Фантазията на президента Тръмп, че ако на Русия се позволи да запази контрола си над вече завладените територии, ако се дадат гаранции, че Украйна никога няма да стане част от НАТО, ако Русия не бъде обвинявана, че е агресор, ще последва мир вече се изпаряват. Нищо по-малко от превръщането на (остатъчна)

Украйна в подобие на Беларус

няма да накара Путин да спре войната. Не случайно руснаците настояват, че "властта в Киев" е нелегитимна, че трябва да се проведат нови избори(в условия на война)  итн.  

Ако Русия някак постигне целите си в Украйна, рано или късно тя ще засили опитите си да интегрира в "Руския свят"  Молдова, Грузия, Армения, а рано или късно Балтийските страни. Ще продължи и да всява

раздор на Балканите и в цяла Европа

Ако Вашингтон може да се дезинтересира от съдбата на региона, то за Европа оцеляването на независима Украйна, която никога няма да може да е заплаха за Русия, но която може се развива като европейска страна е от жизнено значение!

Парадоксът е, че тези нашенци, които само допреди броени седмици призоваваха Европа да се еманципира от Вашингтон, днес се обявяват срещу "милитаризацията" на континента. Като че ли тя дойде безпричинно, както и решението на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО.