Иска да покаже на Тръмп, че ще се постарае с всички сили да не допусне отмяна на споразумението за иранската ядрена програма.
Руският президент Владимир Путин пристигна в Техеран. Той ще се срещне с иранския духовен водач, аятолах Али Хаменей, уточнява пресслужбата на Кремъл.
Сирийската криза, енергийни проекти и други "регионални въпроси" ще са акцентът в посещението на руския президент Владимир Путин в Техеран, пише РИА "Новости" часове преди посещението му в ислямската република, предвидено за днес.
В програмата му е и тристранна среща с колегите му от Иран и Азербайджан, Хасан Рохани и Илхам Алиев, на която те се очаква да обсъдят взаимодействието си в "политическата, икономическата и културно-хуманитарната" сфери. Путин ще разговаря на четири очи и с всеки един от тях поотделно.
Политическите аспекти на срещата обаче ще имат основна роля според ръководителя на програмата за Източна Европа и Централна Азия на Германската асоциация за външна политика (DGAP) Щефан Майстер.
"Причината за това е и ситуацията в Сирия, където Москва и Техеран се явяват тесни съюзници, и сделката за иранската ядрена програма, която е под въпрос заради президента на САЩ, и ситуацията с безопасността в региона. Тези теми в момента са водещи", коментира той , цитиран от "Дневник"
Според него идеята е да се изпрати "ясен сигнал на Вашингтон за поддръжката на Москва за иранското ръководство." Според Майстер Путин иска да покаже на Тръмп, че ще се постарае с всички сили да не допусне отмяна на споразумението за иранската ядрена програма.
Още от Свят
България получава 7 кораба за мисията на съвместната противоминна група с Румъния и Турция
Групата вече ще охранява и подводната критична инфраструктура като енергийни съоръжения, телекомуникационни мрежи и подводни тръбопроводи
Зеленски: Поканих Радев в Украйна (видео)
"Зависимостта на Европа от руските енергийни ресурси намалява и е важно партньорите да имат алтернативи“
ДПС представи на сесията на ЕП в Страсбуг сигналите по PNR-гейт - за злоупотреба с лични данни на граждани на ЕС
Става дума за вероятна злоупотреба с данни на най-малко 82 лица, граждани на различни държави