Руският президент Владимир Путин за първи път открито призна сериозни проблеми в икономиката на страната, на фона на нарастващи предупреждения за потенциална финансова криза. По време на телевизионно излъчено заседание той демонстрира недоволство от икономическите резултати и изиска конкретни обяснения от най-висшето държавно ръководство.

По време на срещата Путин съобщи, че брутният вътрешен продукт на Русия се е свил с общо 1.8% през януари и февруари. Допълнително, ключови сектори като промишлеността, производството и строителството също показват отрицателни резултати.

Президентът подчерта, че макроикономическите показатели са под очакванията не само на анализаторите, но и на самото правителство и централната банка. Срещата събра ключови фигури, включително премиера Михаил Мишустин, управителя на централната банка Елвира Набиулина и други водещи икономически ръководители.

Според Fortune, това е един от редките случаи, в които Кремъл публично признава, че икономическата траектория изостава от очакванията.

Руската икономика вече показваше признаци на забавяне, като основните фактори остават войната в Украйна и последиците от западните санкции. Въпреки че масивните военни разходи доведоха до ръст на БВП от 4.1% през 2023 г. и 4.9% през 2024 г., тази тенденция се оказва краткосрочна.

През последната година растежът се забавя до едва 1%, а прогнозите на Кремъл за настоящата година са около 1.3%. Същевременно бюджетният дефицит се разширява значително, достигайки 58.6 милиарда долара само за първото тримесечие.

Сериозен удар идва от спада в приходите от петрол, като данъчните постъпления от енергийния сектор през март са намалели наполовина спрямо година по-рано.

Въпреки че глобалното напрежение около конфликта с Иран доведе до ръст в цените на петрола, а администрацията на Доналд Тръмп облекчи санкциите върху руския петрол, Москва продължава да среща сериозни ограничения в опита си да капитализира ситуацията.

Причината е в ескалиращите атаки от страна на Украйна срещу ключова енергийна инфраструктура. По информация на CNN, само в ноща на 18 април, украински дронове са ударили два големи руски рафинерии – в Новокуйбишевск и Сизран (Самарска област), както и петролния терминал в Тихорецк (Краснодарски край), пристанището Висоцк в Балтийско море и петролна база в Севастопол, в окупирания Крим.

Макар руското министерство на отбраната да не потвърди директно ударите и да заяви единствено, че са били прехванати 258 дрона, регионалните власти съобщиха за щети. В Самарска област са регистрирани удари по индустриални обекти, а в Тихорецк е избухнал пожар в петролна база, за чието овладяване са мобилизирани над 200 души и десетки единици техника. В района на Висоцк също е възникнал пожар след дронова атака, който впоследствие е бил потушен.

Украинската страна открито свързва тези удари с решението на САЩ да удължат изключението, позволяващо продажбата на санкциониран руски петрол по море до 16 май. Командирът на украинските дронови сили Роберт „Мадяр“ Бровди определи решението като „цинично“ и предупреди, че то има своята цена.

От своя страна американското финансово министерство аргументира мярката с необходимостта да се стабилизират глобалните енергийни пазари на фона на конфликта в Близкия изток. Решението е второ поред, след като предходното изключение изтече през април.

Въпреки ударите по инфраструктурата, по-високите цени на петрола и временните облекчения в санкционния режим вече оказват ефект върху руските приходи. Данни на Международната енергийна агенция показват, че приходите от енергия на Русия почти са се удвоили през март, достигайки около 19 милиарда долара спрямо 9.75 милиарда месец по-рано.

Този контраст подчертава сложната ситуация: от една страна, Москва получава краткосрочен финансов импулс, а от друга – енергийната ѝ инфраструктура остава под постоянен натиск, което ограничава дългосрочния потенциал за стабилизация.

На пръв поглед пазарът на труда изглежда стабилен – безработицата остава на исторически ниско ниво от около 2%. Но това се дължи не на икономически подем, а на недостиг на работна сила, предизвикан от войната.

Управителят на централната банка Елвира Набиулина посочва, че икономиката за първи път се сблъсква с хроничен недостиг на работници. Това принуждава работодателите да се конкурират за персонал, което от своя страна подхранва инфлацията.

Според Fortune, тази комбинация от фактори поддържа високи лихвени проценти, които натоварват както бизнеса, така и финансовата система.

Нарастващото напрежение в икономиката вече поражда сериозни опасения за финансова нестабилност. Високите лихви затрудняват компаниите и домакинствата, което води до забавяне на плащания, съкращения и намалено потребление.

Все повече потребители изпитват трудности при обслужването на заемите си, което увеличава риска от верижна реакция във финансовия сектор.

Руски официални лица вече са предупредили за възможна банкова криза още през лятото. Анализи сочат, че при задълбочаване на проблемите с кредитите и евентуално изтегляне на депозити, системата може да се изправи пред сериозно сътресение.

Допълнително напрежение идва от предупреждения на банковия сектор и индустриалните организации, че редица компании се намират в състояние, близко до неплатежоспособност.

Изказванията на Путин и реакциите на икономическия екип в Кремъл очертават нова реалност за руската икономика. Комбинацията от санкции, военни разходи, недостиг на работна ръка и нестабилни приходи от енергийния сектор създава среда, в която традиционните инструменти вече не дават бързи резултати.

Докато Кремъл търси решения, рискът от по-дълбока икономическа криза остава реален – с потенциални последствия не само за Русия, но и за глобалните пазари.