Виталий Шапран, Униан

Администрацията на Съединените щати открито е обвинявана в опит да спечели от бизнес проекти с Руската федерация в замяна на капитулация на Украйна. Посочват се суми от един до два трилиона долара, както и нелепи проекти за тунели между Аляска и Чукотка и добив на енергийни ресурси в Арктика. Освен присмех, подобни „аналитични продукти“ не могат да предизвикат нищо друго в професионалните среди. Нека разгледаме информацията от два ъгъла.

Работата е там, че в руско-американските отношения има твърде много примери

за трагични загуби на американски инвестиции

в Руската федерация. Това не са просто пазарни загуби, а загуби, причинени от действията на руската държава и (или) на кръгът от олигарси, близки до властта в Русия . Подобни случаи, при които американски средства „потъват неизвестно къде в  Русия“, са стотици.

Като илюстрация препоръчвам да се изслуша интервюто на Уорън Бъфет – ръководител на компанията Berkshire Hathaway, който споделя своя опит с инвестиции в петролната индустрия в Руската федерация. Господин Бъфет публично признава, че докато са инвестирали в Русия, управляващите са били доволни от него. Но след като проектът е преминал в добивната фаза, те дори не са успели да изнесат оборудването си поради заплахи за физическа саморазправа. Между другото, американските компании и сега не могат да си върнат оборудването от проектите на Сахалин.

Един от последните фрапантни случаи е примерът с Citigroup, която се е изтеглила от руския пазар и все още не е оценила напълно загубите си. Но там със сигурност става дума за повече от един милиард щатски долара.

Между другото, самият факт, че Citigroup напуска руския пазар, показва, че американският бизнес оценява негативно рисковете от инвестиции в Руската федерация. Обикновено банките навлизат в дадена страна, за да обслужват бизнеса от реалната икономика, и напускат пазарите, когато този бизнес започне да се свива.

Разбира се, руснаците положиха много усилия, за да представят на администрацията на Доналд Тръмп преговорите за мир като условие за подобряване на ситуацията за американския бизнес в Руската федерация. Проведоха се активни PR-кампании. Например в руското издание „Ведомости“ беше публикувана оценка, според която бизнесът на Съединените щати е загубил 300 милиарда щатски долара в Русия именно заради санкциите срещу страната след 2022 година. По-късно статията беше изтрита, но вече беше „уловена“ от изкуствения интелект. След това авторитетното издание „Известия“ излезе с нова оценка, според която американците вече са загубили 400 милиарда щатски долара в Русия – отново след 2022 година…

По моите приблизителни оценки тази сума е завишена десетократно, с други думи реалните загуби за американците

не са надвишили 40 милиарда долара.

 Като между 60 и 70 процента от тях са били причинени не толкова от санкциите, колкото от желанието на руския олигархат да изтласка американските конкуренти от руския пазар. Според оценките на самата агенция Reuters общите загуби за целия западен бизнес от началото на войната се оценяват на не повече от 107 милиарда щатски долара (включително загубите на американските компании).

Разбира се, Москва иска да придаде по-голяма значимост за себе си в очите на Доналд Тръмп, поради което продължава да рисува страховити картини, включително с помощта на рупура си Дмитриев. Но всичко това е обикновена пропаганда в стила на рибата-тетрадон, която се надува, когато бъде нападната.

Съвременното състояние на бизнес климата в Руската федерация е ужасяващо. Режимът на Владимир Путин

буквално се храни от бизнесите:

след като на фона на санкциите отнеха компаниите на германци, японци и французи, започнаха да отнемат бизнесите и на условно определени като „опозиционни“ руски предприемачи. Национализацията на „Южуралзолото“, показният процес срещу „приятелите на Чубайс“ в Урал, отнемането на цели отрасли от частни инвеститори, както стана с феросплавната индустрия, и други подобни  отрасли.

В момента не става въпрос за някакви извънредни гаранции за американските инвеститори в Руската федерация – става въпрос за това, че самото съществуване на частната собственост в Русия е поставено под съмнение. В страната не може да се чувства в безопасност нито един бизнес, дори руският, защото там до съвсем скоро се извършваше поне по една национализация на седмица. Да не говорим за страховитите истории като тази на Михаил Ходорковски и „Юкос“.

Още един момент – безумните проекти.

Разказите за тунел между Чукотка и Аляска не могат да предизвикат нищо друго освен присмех. Първо, историческата принадлежност на Аляска към Руската империя и фактът, че Путин говори за печенеги и е инициатор на строежа на Кримския мост – това е директна заплаха за националната сигурност на САЩ.

Първо ще построят тунел, после ще заселят щата с бедни работници, а чак след това ще започнат да „защитават правата“ на рускоезичните американци и да инспирират свои верни хора, като Гиркин – всичко това вече сме го виждали в Украйна.

Можем да консултираме Тръмп и Венс какво би последвало от строителството на тунел между континентите. А ако толкова много им се иска да строят нещо в Аляска, по-добре да укрепват бреговата линия и да засилят бреговата охрана.

Второ, Чукотка е силно изолиран регион. Не искам да иронизирам американците, но е добре да погледнат картата на пътната инфраструктура и железопътните линии в Русия, както и енергийната ѝ система. От Чукотка почти е невъзможно да се пътува. Затова този проект няма да има значим икономически смисъл, освен ако САЩ не планират анексия на Чукотка.

В днешните реалности Русия е твърде малка и твърде кризисна, за да предложи на САЩ нещо интересно. Разказите за свръхпечалби от суровини изглеждат като типичен опит за измама на чуждестранни инвеститори – нещо, в което в Русия имат богат опит.

Честно казано, не вярвам, че президент Тръмп – чийто опит в управлението на рискове е по-голям от този на който и да било от предишните президенти на САЩ – би могъл да се хване на тези путински безумни приказки.

Важно е и това, че в екипа му има хора с огромен инвестиционен опит, като например финансовия министър на САЩ Скот Бесант, който преди това е управлявал хедж фондове.

Затова, на практика Путин няма какво да предложи на САЩ днес. Освен 2–3 гигантски строителни проекта в Русия и пазар, който е на прага на ипотечна криза, по-мащабна от тази в САЩ през 2008–2009 година.

Мисля, че администрацията на Тръмп

ще „слуша агитациите на Дмитриев през ушите на Уиткоф“,

докато текат търговските преговори между САЩ и ЕС. Но щом тази скрита търговска война приключи, Вашингтон напълно ще престане да обръща внимание на Москва.

А ако греша (а това се случва), тогава точно сега е моментът екипът на Тръмп да бъде запознат с рисковете, които ги очакват в онази организирана престъпна групировка, която се нарича Русия. Защото загубите за инвеститорите ще бъдат колосални, тотални.

Превод: Faktor.bg