Владимир Путин се оплака, че Западът от дълги години е безразличен към интересите на Русия. Това заяви руският лидер в едно от последните си интервюта, пише ТАСС.

Той за пореден път нагло философства, че геополитическият аспект е основната пречка за нормализиране на отношенията между Русия и Запада, макар че преди се е смятало, че причината е комунистическата идеология на СССР. За собствените си престъпления изобщо не се сеща.

По думите му и той самият дълго време  вярвал в идеологическата причина.

„Мнозина смятат — и аз също, колкото и странно да звучи — смятах, че основните противоречия са идеологически“, отбеляза Путин.

Но, твърди той, дори след разпадането на Съветския съюз „пренебрежителното отношение към стратегическите държавни интереси на Руската федерация си остана“.

„Всичко това беше свързано с явното желание да се постигнат някакви геополитически предимства. Още повече, че дори когато станах президент, не разбрах всичко веднага“, разказа диктаторът.

По думите на кремълския лидер, въпреки всички опити да бъде обяснена руската позиция, Западът е оставал безразличен към нейните интереси.

„За мен стана очевидно, че идеологията вероятно е имала някакво значение, но в основата на всички тези противоречия лежат геополитически интереси. Това е най-важното“, подчерта той.

Путин добави, че уж от страна на Москва са били направени много предложения към Запада – както в областта на стратегическите нападателни оръжия, така и в сферата на противоракетната отбрана – но, по думите му, „всичко беше отхвърляно, отхвърляно, отхвърляно“.

Какво казват западните лидери за Путин

Както съобщихме по-рано, президентът на Финландия Александер Стуб заяви, че Путин е „стратегически глупак и военен неудачник“. По неговите думи, войната му в Украйна е най-голямата тактическа и стратегическа грешка в съвременната история. Руският диктатор се е провалил по всички показатели: искал е да укроти Украйна – а тя ще стане член на ЕС, а в крайна сметка и на НАТО; целял е да разпадне НАТО – а границите му с алианса се увеличиха; искал е да отслаби ЕС – но блокът стана по-обединен от всякога.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че не възнамерява да разговаря с Путин, тъй като подобни контакти с европейски лидери в миналото не са довели до деескалация на конфликта в Украйна. Като пример посочи визитата на унгарския премиер Виктор Орбан в Москва през юли 2024 г., след която Русия нанесе удар по болница „Охматдит“ в Киев.

Наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп също разкритикува Путин за продължаващите руски атаки срещу Украйна. Той допълни, че очаква Сенатът да приеме по-строг законопроект за санкции срещу Русия, изготвен от сенатора Линдзи Греъм от Южна Каролина.