Докато европейските лидери се бяха събрали на извънредна среща, за да обсъдят ситуацията в Беларус, на която взеха решение да не признаят резултата от изборите, президентът Александър Лукашенко прояви изненадваща активност. Сега, когато ЕС вече не признава легитимността на неговата власт, той отново е свободен да се държи както си иска. Вече няма нужда да се преструва, че гласът на Брюксел има някакво значение. И точно затова той разпореди на полицията да потуши „безредията", както той нарича протестите на опозицията в Минск.

Очакваше се, че Лукашенко ще обвини чужди сили за антиправителствените протести в страната. Той нареди на своите дипломати да предупредят западните лидери, в това число и германската канцлерка Ангела Меркел, че ще ги държи отговорни за това, което той смята за „намеса във вътрешните работи на Беларус".

Новият прилив на самоувереност у Лукашенко навярно се дължи на проведените четири телефонни разговора с Владимир Путин. Руският президент на практика е единственият реален съюзник на диктатора от Минск.

Путин - адвокат на авторитарни режими

Въпреки личната си неприязън към него, Путин ще направи всичко, което е по силите му, за да помогне на Лукашенко да оцелее – политически а, ако се наложи, и физически. Путин изглежда се смята за защитник на всички притиснати до стената авторитарни режими в света. Да припомним руската интервенция в Сирия през 2015, спасяването на Башар Асад, както и решителната подкрепа за Николас Мадуро във Венецуела.  

Но случаят с Беларус е по-особен за Путин: става въпрос за страна, която е почти изцяло зависима от Русия, и с която тя е обвързана по силата на многобройни договори. Двете държави имат обща система за контрол на външните граници, както и обща система за противовъздушна отбрана. Повечето руснаци гледат на белорусите като на свои етнически родственици с идентичен начин на мислене. 

Свалянето на Лукашенко чрез революция ще бъде тежък удар по имиджа на Путин. Не само, защото идеята за „народната власт" явно му е напълно чужда. Той навярно е притеснен и от това, че собственият му народ може също да хареса идеята за революция.

Руската "братска помощ"

Освен това падането на Лукашенко от власт би изглеждало в очите на сервилната политическа класа в Русия като знак за политическо поражение или слабост на самия Путин – нещо, от което президентът очевидно се пази като от огън. Затова той в никакъв случай не може да допусне смяна на властта в Беларус, която да не е била одобрена от него лично.

На първо време Кремъл явно ще се въздържа от изпращането на руски войски като „братска помощ" за Беларус, макар че и тази опция не може да бъде категорично изключена. Рисковете от евентуална гражданска съпротива и масови кръвопролития биха били прекалено големи. Освен идеята за военна намеса не би срещнала одобрението на руснаците и в Кремъл отлично знаят това.  

Путин обаче разполага с богат арсенал от други инструменти: той може да води кибервойна, да налива пари за контрол и следене, да ползва една гигантска пропагандна машина, която сега ще постави в услуга на Лукашенко. Освен това Москва може да подкрепя белоруските служби за сигурност, представяйки го като оказване на „консултативна помощ".

Каква ще е цената?

Ако Лукашенко оцелее политически с помощта на Путин, той ще трябва да си плати за това. Например като признае анексията на Крим, като отпусне на Москва правото да си изгради военни бази на територията на Беларус, или като приеме да води единна данъчна политика с Русия. Москва отдавна настоява за всички тези неща.

Така Беларус де факто би се превърнал в руска провинция. Ако обаче Лукашенко се окаже принуден да се откаже от президентския пост, Путин навярно ще задейства своя „план Б": за евентуални нови президентски избори в Беларус Кремъл ще си избере някой проруски кандидат и ще го защитава с всички сили.

Най-големият кошмар за Путин би била представата, че Беларус може да се превърне в демократична, прозападна страна, поддържаща приятелски отношения с ЕС. Макар нещата в момента да не изглеждат такива, Кремъл не желае да поема никакви рискове.

Има и друг план

Путин залага на това, че ЕС и САЩ няма да дръзнат да го предизвикват на негова собствена територия. И че, вниманието им ще е отвлечено от други проблеми, така че да не се занимават повече с Беларус. На фона на пандемията от коронавирус, предстоящите президентски избори в САЩ и противоречията между източните и западните страни-членки на ЕС по въпроса за политиката спрямо Русия, тези надежди на Путин не изглеждат чак толкова нереалистични.

Константин Егерт, Дойче Веле