3 Септември, 2026

Путин срещу Мерц: битката за Германия вече е битка за Европа

снимка: архив Faktor.bg

Анонимният терор на Кремъл, който се разгръща на немска територия неизбежно ще се разширява - особено предвид намаляващите стратегически ресурси, останали под контрола на Путин за продължаване на агресията срещу Украйна и Европа

Огнян Минчев

81 години след края на Втората световна война, Москва продължава да разглежда Германия като "победена страна" - като страна, която няма право на геополитическа идентичност. Вписването на Германия в НАТО и в западния съюз като цяло традиционно се разглежда от стратезите на Кремъл като

продукт на "американския диктат" върху Берлин

Геополитическата въздържаност на Германия е системно използвана от Москва като ресурс за "неутрализирането" на Европа и за превръщането на Стария континент в послушен апендикс на великодържавната стратегическа амбиция и агресивност. "Новата източна политика" на Вили Бранд и икономизираната стратегия на Берлин при Шрьодер и Меркел за кротко и взаимоизгодно сътрудничество с Москва - от Русия енергоизточници за германската икономика, от Германия  (от Европа) - технологии за модернизацията на Русия, са разглеждани като дългосрочна стратегия за помирение с Москва и за интегриране на Русия в модела на мирно развитие и интеграция на Европа.

Между 2000 и 2022 г. Путин получи много повече от Берлин и Брюксел, отколкото би разрешил здравия стратегически разум, базиран върху адекватно разбиране за национален и европейски интерес. Европа мълчеше когато Москва на практика реализираше своята цел за изграждане на енергиен монопол и мащабен корупционен контрол върху бившите страни от Източния блок - вкл. България. Меркел и Саркози блокираха предоставянето на последното ниво преди пълноправно членство в НАТО - МАР - за Украйна и Грузия през 2008 г., "за да не дразнят Русия". Наглата кремълска агресия в Грузия от август 2008 г. бе обърната с хастара навън и превратно поредставена като вина изцяло на Тбилиси в доклада на г-жа Таравари, зад която застанаха институциите и политиците на ЕС. Анексията на Крим и раздухването на гражданска война в Донбас от Кремъл бяха посрещнати

с импотентните "Мински споразумения",

които направиха опит за легитимиране на дългосрочен руски контрол върху самото функциониране на Украйна като държава.

След 24 февруари 2022 г. Москва бе убедена, че Европа ще се срине в безпомощен хленч пред "двамата големи" - Путин и Тръмп - и отново ще тръгне да договаря поредното си стратегическо поражение - този път в Украйна. Кремъл се оказа неприятно изненадан от мобилизацията на ядрото европейски страни срещу агресията в Украйна, независимо от истеричната пропагандна война срещу европейците, водена от Москва повече от десетилетие. Независимо от подхранването на националпопулистки алтернативи, които са прокремълски и - едновременно - антиевропейски, суверенистки в антиинтеграционно направление. Москва бе неприятно изненадана, че след договарянето с Вашингтон на мирно споразумение с Украйна в полза на агресора и след спирането на американската военна помощ за Киев, основните европейски страни продължиха подкрепата за Украйна - военна и хуманитарна, защото разбраха, че войната на Кремъл не е за откъсване на територии с "рускоезично население", а за възраждане на руската империя и за стратегическо маргинализиране и подчинение на Европа по модела от епохата на Студената война.

Името, материализирало тази нова европейска политика на защита и съпротива срещу неоимперския руски нацизъм в Германия е Фридрих Мерц. Той ревизира до основи пораженската политика спрямо Москва на епохата "Шрьодер-Меркел" и защити ролята на Германия като основен център на европейската стратегическа интеграционна визия и политика. Отговорът на Москва е стратегическо побесняване. С всички сили Кремъл надува своето политическо прокси в Германия - особено в бившата ГДР - Алтернатива за Германия,

за да провали стратегическата еманципация на Берлин

от малодушието на епохата "Шрьодер-Меркел" и за да осуети изграждането на обединена Европа като отбранителна стратегическа общност. Хибридната война на кремълския прокси-тероризъм (вдъхновен от верния съюзник ислямистки Иран) най-бързо се разгръща срещу Германия - въпреки очакванията, че ще порази преди всичко балтийските и балканските периферии на Европа. Москва разчита на немското чувство за вина, легитимно наследено от деянията на германския нацизъм. Москва разчита на девиантното поведение на големи части от източногерманското население, все още неинтегрирано - психологически, мирогледно и социално - в обединената структура на Германия.

Анонимният кремълски терор, който се разгръща на немска територия неизбежно ще се разширява - особено предвид намаляващите стратегически ресурси, останали под контрола на Путин за продължаване на агресията срещу Украйна и Европа. Но днешна Германия е различна страна от тази, която Мерц наследи от предходната епоха на малодушие спрямо Москва. Отговорността е много голяма за Германия. Но отговорността е много голяма и за цяла Европа - включително и за България, която по "прогресивистки" се опитва да прави несръчни "неутралистки" поклони на различни страни, изцяло в свой ущърб.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg

Сподели:
Как Русия превръща лъжата в идентичност - войната за умовете и сърцата на българите

Как Русия превръща лъжата в идентичност - войната за умовете и сърцата на българите

Съвременната руска пропаганда не се стреми да промени мнението на човека, а тя се стреми да участва в изграждането и допълването на неговите съществуващи позиции. Пропагандата не му казва само какво се е случило реално, а казва много по-важното и кой е той, кои са „неговите хора“, кой го е унижил, кой го заплашва и кой е виновен за неговото сегашно и минало положение

Моделът "Радев" е авторитарен, но най-важното е - кой го контролира?

Моделът "Радев" е авторитарен, но най-важното е - кой го контролира?

От това КОЙ ще спечели президентските избори, ще видим и какво е надмощието в проекта „Радев“, накъде ще го наклонят

Hudson Institute: Българският премиер Радев: Сложен съюзник в НАТО - нито „прокси“ на Путин, нито нов Орбан

Hudson Institute: Българският премиер Радев: Сложен съюзник в НАТО - нито „прокси“ на Путин, нито нов Орбан

Някои анализатори определят това като „двойна политика“, при която министър-председателя изпраща едно послание в Брюксел и друго пред българската аудитория – наричат лавирането му „политическа шизофрения“

Коментари (0)