Явор Божанков: Не влизаме във война. Просто подкрепата към "Възраждане" се срина

Явор Божанков
 
Поемете въздух! Не влизаме във война. Нито с Иран, нито с Русия, нито с Нарния.  
След като не фалирахме при влизането в еврозоната, не станахме най-голямото мигрантско гето след Шенген, държавата не изчезна и апокалипсисът не дойде - днес има нов враг. Нова паника.

Подкрепата към Възраждане се срина до нивата на статистическа грешка и сега отчаяно им трябва нов страх.

Този път това са американските самолети на летище София, които според внушенията им били тук, за да нападнат Иран.

Истината е много по-проста и точно затова не им върши работа: 
САЩ са поискали временно разполагане на до 15 самолета за периода февруари–май 2026 г. Разрешението е дадено по действащия законов ред. Самолетите са с логистична функция и нямат нападателни способности. Няма искане България да предоставя територия за операция срещу Иран. Няма „тайна подготовка за война“. Няма „въвличане без знанието на народа“.

Началникът на отбраната беше ясен – направен е анализ на риска, предприети са мерки, не за първи път приемаме съюзнически самолети.

Летище София се използва за паркиране и поддръжка заради ограничения капацитет на военната инфраструктура. Това е част от ангажиментите ни в рамките на НАТО в контекста на войната в Украйна и засилената сигурност по източния фланг.

Популистките партии като Възраждане живеят от страх. Те не печелят избори с експертност и управленски решения. Те печелят с усещане за заплаха. Избират тема с висок емоционален заряд - война, „чужди войски“, „предателство“, „тайни договорки“ - и я надуват до мащаб на национална катастрофа. Създават усещане, че „само те казват истината“, а всички останали крият нещо. Принуждават институциите да се обясняват, а всяко обяснение се представя като доказателство за заговор.

Хубавото е, че политиката на постоянна истерия рано или късно сваля авторите ѝ под парламентарната бариера.
И да! В свят, в който сигурността е реален въпрос, България има нужда от сериозен разговор за отбраната, модернизацията на армията и ролята ни в съюзите.