д-р Пламен Димитров, БГНЕС

Европейският съюз и САЩ имаха три възможни варианта за реакция спрямо нападението на Русия срещу Украйна – да осъдят действията на Кремъл само с политически декларации, да се бият в защита на нападната страна или пък да наложат на Москва икономически санкции. Предвид надигналата се в западните държави вълна на обществено възмущение срещу руската агресия, първата опция отпадна много бързо. Вторият вариант също не е приемлив – Украйна не е член на НАТО, европейците нямат задължение да воюват за нея, а и не са готови да дават жертви. Затова ЕС, САЩ и техните съюзници предпочетоха да окажат натиск върху Русия с икономически санкции. Повече от логично е тяхната тежест да падне върху енергийния сектор, който осигурява най-съществената част от бюджетните приходи на Москва.

САЩ и Канада забраниха вноса руски нефт, нефтопродукти и природен газ още през март. През юни Европейският съюз също реши да наложи санкции срещу въглищата, суровия петрол и петролните продукти от Русия. Въпреки това очакваният са, че през тази година Москва може да получи рекордно високи приходи от износа на енергийни ресурси. Мнозина си задават въпроса – как става така, че въпреки санкциите Русия продължава да получава всеки ден по близо един милиард долара от продажба на нефт, газ и нефтопродукти в чужбина? Нима санкциите са безсмислени?

Отговорът на този въпрос е в сроковете, от които санкциите на ЕС влизат в сила. Забраната за внос на руски въглища в Европа ще важи от август т.г., за вноса на нефт – от декември т.г., а за нефтопродуктите – от февруари 2023 г. За природния газ засега не се предвиждат никакви забрани за внос от Русия в ЕС. Т.е. – до момента няма и не е имало никаква пречка за руско-европейската енергийна търговия. Санкциите няма как да проработят преди да са влезли в сила! Загубата на пазара в САЩ влияе съвсем незначително върху руския нефтен експорт, защото много малка част от него бе насочена към Америка. Зависимостта на Европейския съюз от руските енергоресурси е твърде голяма, поради което нямаше начин техният внос да бъде спрян незабавно.

Другата причина за нарасналите приходи на Москва от енергийния износ е сериозното покачване на цените на нефта и газа през последните няколко месеца. Русия изнася дневно около 5 млн. барела нефт, което е 5-6 процента от световното потребление и близо 10% от международната петролна търговия. Санкциите на ЕС ще засегнат половината от това количество. Русия сигурно ще успее да пренасочи част от своя нефтен износ от Европа към Азия, но е реално да имаме „изтриване“ на 1-2 млн. барела суров петрол дневно от световния пазар. Очакването това да се случи помпа цената на нефта, макар и в сравнително умерени граници.

Страните от ЕС имат откъде да намерят нефт в замяна на руския, изключение от санкциите е направено само за Унгария, Чехия и Словакия, които нямат излаз на море и получават руския петрол по тръбопровод. Както и за България, тъй като у нас единствената голяма рафинерия е собственост на руската фирма „Лукойл“. По-сериозен ще бъде проблемът с нефтопродуктите. През последните 2-3 десетилетия в ЕС не е построена нито една рафинерия, а общият им капацитет е намалял с 10% между 2011 и 2021 г. Русия попълваше голяма част от европейския дефицит от дизел, бензин и мазут с общ износ на нефтопродукти от 2,5 млн. барела дневно.

По отношение на природния газ ЕС има планове за постепенна и плавна замяна на руската суровина, но не и за забраната на нейния внос. Незабавна алтернатива на руския тръбопроводен газ просто няма. Въпреки това през последните три месеца доставките на „Газпром“ за страните от ЕС намаляха драстично. Причината за това е, че в газовата търговия Русия провежда истинска „специална енергийна операция“ срещу Европейския съюз. Газът бе спрян първо за България, Полша, Финландия, Нидерландия и Дания под предлог, че тези страни не искат да плащат в рубли. След това в средата на юни дойде още по-голям удар – подаването на газ от Русия по тръбопровода „Северен поток-1“ намаля с повече от 50%, което предизвика тревога у най-големите купувачи на руски газ - Германия, Италия, Австрия, Франция. В средата на този месец „Северен поток“ бе спрян напълно за профилактика и имаше опасения, че никога няма да бъде пуснат отново. От 22 юли по него тръгна газ, но страховете от още по-екстремни действия от страна Москва остават. Целта на Русия е чрез ограничаване на предлагането да вдигне цените на европейските газови хъбове, а от там и собствените си приходи, защото цените, по които „Газпром“ продава на европейците, са до голяма степен обвързани с хъбовите котировки. Чрез газовия шантаж Москва цели и отхлабване на санкционния натиск. И вече постигна първи успех в това отношение – изпратената за ремонт в Канада турбина „Сименс“ от ключовата компресорна станция на „Северен поток“, вече се върна в Европа. Първоначално канадските власти твърдяха, че турбината попада под санкционния режим, но накрая решиха да направят изключение по молба на Германия, която се уплаши, че „Северен поток“ може за спре напълно.

Санкциите на ЕС срещу руските енергоресурси са дълга игра. Истинският им ефект ще започне да се чувства от началото на 2023 г. До тогава Русия ще печели от относително високите международни цени на нефта и газа. Колкото и да е парадоксално, въпреки, че води война, сега Москва няма особена нужда от твърда валута. Затова може да си позволи шантаж чрез намаляване на газовия износ. Причината за странната ситуация, че Русия просто няма какво да купува с долари и евро. След нападението срещу Украйна стотици големи западни компании за потребителски стоки се изтеглиха от руския пазар по морални причини или за да не разрушат имиджа си. Същевременно износът на високотехнологични продукти от западните държави за Русия попада под ембарго. Руснаците вече почти не пътуват в чужбина, полетите до САЩ и ЕС са блокирани заради санкциите. Излишъкът по текущата сметка на платежния баланс на Русия за второто тримесечие на 2022 г. е $70 млрд., а за полугодието – $139 млрд. Като добавим и строгия капиталов контрол от страна на властите в Москва, не е чудно, че през последните седмици курсът на рублата се укрепи значително спрямо долара и еврото.

Изводът е, че западните санкции ще имат умерено силен ефект върху руската икономика. Прогнозата на Световната банка е за свиване на БВП на Русия с 8,9% през 2022 г., като преди началото на войната в Украйна очакването бе за ръст от 2,4%. Все пак през април предвижданията бяха по-лоши – за свиване с 11,2% през тази година. Явно руската икономика се справя малко по-добре, отколкото се очакваше в първите седмици след началото на войната.

Производството и износът на нефт и газ в Русия ще намаляват. През второто тримесечие на тази година добивът на „Газпром“ вече е с 20% по-малко от същия период на 2021 г. Все по-силно, макар и не незабавно влияние върху енергийния сектор ще оказва забраната за износ на западно оборудване и технологии за нефтено-газовия добив на Русия. А също и изтеглянето на големите чужди сервизни компании, които работеха на най-важните нефтени и газови находища.

Макар че ще стане по-беден и по-мрачен, животът в Русия няма да спре заради санкциите. Играта на котка и мишка с руските танкери, които ще се опитват да изнасят нефт, заобикаляйки забраната, тепърва предстои. И няма гаранция, че котката винаги ще е победител. Съответно не може да се надяваме на скорошен край на руската агресия срещу Украйна. Никой и не е очаквал такова нещо. Западът ще води икономическа война на изтощение срещу Москва, която неизбежно ще намали мощта на руската военна машина, макар че няма да я разруши. /БГНЕС

* Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерството на отбраната