Радан Кънев: България не е никак малка, проблемът е в манталитета на хората, които ни управляват

Ако сме достатъчно смели в политиката си, няма да се окажем в ситуация - Европа срещу САЩ и Русия. В момента, в който Европа покаже, че е единна, тя не е застрашена от Изток. Това заяви в интервю за БНР евродепутатът Радан Кънев.

"В Кремъл имперският манталитет никога не си е тръгвал. Голямата промяна е появата на имперски манталитет във Вашингтон. Това е нещо, с което не сме свикнали. Изправени сме пред огромния риск отново да гледаме на света в имперско-колониални категории. Въпросът е как реагира Европа, която най-добре познава този начин на мислене и която най-много е пострадала", категоричен е той.

Според него заявката на Тръмп, че ще започне преговори с Путин, без участието на Европа и Украйна, за съдбата на Украйна, Мюнхенската конференция и срещата на върха за изкуствения интелект са поредица от епохални събития, които налагат Европа и България да промени политиката си коренно, е мнението на евродепутата.

"Намираме се в изцяло нова среда за сигурност. Трябва да подчиним индустриалната си политика на новите условия", категоричен бе Кънев.

Според евродепутата в новата ситуация, в която е поставен света, няма малки и големи.

"България изобщо не е малка. Ние сме на източния фронт на ЕС, в уязвима ситуация. Тя има своята огромна роля. Ако има нещо малко, то е манталитетът на хората, които я управляват", изтъкна Кънев.

Българският евродепутат отправи своята критика към управляващите у нас по въпроса за Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). По думите му в сегашните решения на правителството на Росен Желязков той не виждам желание ПВУ да бъде спасен.

"Въпросът не е дали има шанс да спасим парите по ПВУ, а дали има желание. В сегашните решения на правителството на Росен Желязков аз не виждам желание планът да бъде спасен, а виждам желание провалът му да бъде прехвърлен на някой в миналото. Типична партизанска политическа линия, изключително несериозна и безотговорна в сегашния момент. Без желание от страна на правителство, няма как парите да бъдат спасени".

"Българските правителства - от тогава управляващия кабинет на Борисов, през служебни, две краткотрайни редовни правителства до сегашния кабинет на Росен Желязков - допуснаха каскада от грешки, които водят до риска да се окажем държавата, успяла да инвестира най-малко пари по плановете за възстановяване и устойчивост от цяла Европа. Голяма част от тези грешки се дължат на политическата криза и на катастрофални популистки решения, които бяха взимани с огромно мнозинство в няколко български парламента", коментира той и недоумява защо се обвинява Кирил Петков.
Според него идеята, че може да се приеме план за възстановяване, в който няма реформи, е абсурдна. Това са пари срещу реформи, подчерта евродепутатът.