Нужно е да постигне сближаване в образование, наука и иновации, за да вървим напред
Каквито и фондове да се наливат в България за социално-икономическо сближаване, няма да има ефект, докато не постигнем сближаване в образованието, науката и иновациите. Важно е да работим за развитието на тяхната инфраструктура.
Това каза президентът Румен Радев на Обществено-политически форум в София на тема "Насърчаване на конструктивния капитал в България: разгръщане на потенциала на регионите за развитие на иновациите в частния сектор".
Дискусията, организирана от Центъра за изследване на демокрацията, е част от програмата на българското домакинство на инициативата за регионална транспортна, енергийна и дигитална свързаност "Три морета".
Президентът Радев припомни предложението на България, която домакинства Шестата среща на върха на "Три морета" в София тази година, за добавяне на образователната, научна и иновативна свързаност като приоритет на инициативата. Държавният глава посочи, че страните-членки на инициативата и стратегическите й партньори - САЩ, Германия и ЕК са се убедили, че този приоритет е ключът към бъдещето на "Три морета". Ако гледаме само на инфраструктурата, на тръбите, на асфалта, на кабелите, след 20-30 години ще ги положим, но какво след това?
Така че, ние отворихме вратата към бъдещето, което трябва да градим днес, а бъдещето е младите хора, научните звена, всички изследователски звена и лаборатории, иновативни предприятия да се обединят, да свържат своя потенциал, каза Румен Радев. Без развитие на технологиите, без иновации, няма да имаме бъдещето, което заслужаваме, посочи още президентът.
Още от България
ЦИК започва регистрацията на инициативни комитети за президентския вот
Инициативните комитети могат да подадат заявления за регистрация до 17:00 часа на 14 септември
Слънчево, с температури между 26° и 31°
По Черноморието ще бъде предимно слънчево, в сутрешните часове на места с ниска облачност
Илияна Йотова като драматична актриса в Пловдив: Могъщо "ура" от хиляди гърла разтърсва площада пред Конака
По думите ѝ, тогавашните български герои не са ламтели за власт и почести, а са искали „да пишат биографията на народа и биографията на България“.