Цветанка Андреева

В предложението за референдум на Радев се крие сценарий целящ да взриви обществено-политическата реалност за да овладее той евроскептичните нагласи, като лидерство и електорат.
За да го изпълни,

Радев ще провокира всички страхове в обществото и ще руши институциите

Не за първи път стратезите на Радев „хващат“ дадена спорна ситуация и я превръщат в обществен конфликт.

В дискурса по членството ни в Еврозоната досега Радев беше смирен, но явно отчитайки нагласите в обществото той ще се възползва от страховете на хората за да превземе ляво-националистическото-популистко пространство. С лидирането си на евроскептицизма той би разчистил конкуренцията си (Възраждане, МЕЧ, Величие, леви и други популисти) и ще провокира такъв конфликт, който да размести всички основни участници в политическия процес.

По този му път

евентуална процедура по импийчмънт не плаши Радев

Напротив, тя е печеливша част от сценария в края на неговия мандат. Излизайки със скандал от Президентството той допълнително ще радикализира конфликта с надеждата, че ще разпредели силите в обществото в своя полза.
Следвайки логиката на демократичния конституционен модел на страната ни много анализатори се питат как и кога Радев ще създаде партия и как ще участва в избори след като все още е президент, а в държавата се управлява от парламентарно мнозинство от преобладаващи негови противници?

Радев не планира да мине по установения ред. Той цели да активира центробежни сили, които ще променят радикално статуквото и

ще отслабят способността на демократичните механизми да защитят настоящия политически модел

Радев базира стратегията си за „новата политическа революция“ на създадените умишлено негативни нагласи в обществото и купища страхове към Еврозоната. Той иска да вдигне вълната на популизма и кампанията за референдум е точно това.
Радев знае как

да се възползва от тези нагласи създадени до голяма степен от руската хибридна война

Червените революционери създават нагласи и се възползват от тях. И в Кремъл няма да простят или проспят тази благодатна за тях ситуация в България.
Демократичните лидери водят гражданите, променят нагласи, чрез успешно управление и така минимализират страховете постигайки национално значими цели. Радев не е лидер с подобни показатели. Той базира успехите си на хибридно профилиране на образа си и стратегическо експлоатиране на дадени негативни нагласи в обществото. Това знае – това прави. Важното е срещу плана му да има силен демократичен отпор