Целта на тази кръгла маса „Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество" започва да се постига - да има откровен и конструктивен дебат по въпросите на нашето образование и неговата функция, от която не може да се избяга – огромната роля на нашето образование за формиране на светогледа на младите хора. Това каза президентът Румен Радев, предаде БГНЕС.

„Нека да е ясно, че въпросите, които разглеждаме за историческата памет и за националната идентичност, са в основите на държавността“, заяви назидателно Радев и допълни, че няма как държавата да не се ангажира, когато става въпрос за фундаментите на държавността.

„Ако в учебниците и програмите се просмукват деструктивни влияния, държавата ще се намеси“, категоричен е президентът и добави, че именно това е ролята на държавата. Радев обаче не каза ясно кои са тези "деструктивни влияния", които силно ще повлияят на "духовните устои" на нашата национална идентичност. Или това е поредния призив да запазим клишетата и фалшивите интерпретации в учебниците по истории, които все още са жертва на пропагандни внушения и русофилски прочит на българската история.

Не по-малко притеснителни са и следващите тези на държавния глава. Той отбеляза, че "трябва да видим България къде ще се позиционира и че трябва да е ясно, че ще се преразпределят сфери на влияние, пазари и капитал, но по-важното е духовното образование". Сякаш вече не сме се позиционирали - България от доста време е член на ЕС и НАТО, и страната ни споделя европейските ценности, норми и правила. И е абсурдно да се пропагандират тези, че сега "въпросът е ние какви амбиции имаме да развиваме и отстояваме нашето духовно пространство тук, в България, а също и навън“, защото страната ни е част от европейското културна пространство и в тази посока трябва да се развива. Или президентът вече се е вторачил във Евразия, където неистово ни тласкат някои родни политиците и пропагандатори. 

Радев коментира, че "трябва да се гледа голямата картина, защото навлизаме във все по-динамични процеси и можем не само да се съхраним като държава, а да продължим да се утвърждаваме. И много важният въпрос е какво ще стане с духовните устои на нацията", като изтъква, че именно академичната общност знае най-добре как това да стане.

Но тук изниква въпросът - не трябва ли първо разединената ни академична общност да избистри своите позиции и бъде единна, когато става дума за духовните устои на българската идентичност. Защото именно тя също носи до известна степен вина за състоянието, в което се намира обучението на децата ни по история и ситуацията, в която се намира българската нация.