Започват консултациите при президента Румен Радев за необходимостта от промени в Конституцията. Първата подготвителна среща на държавния глава ще се проведе на 17 декември с Правния съвет към президента и с представители на академичната общност, съобщиха от прессекретариатът на държавния глава.

На 19 декември от 13.00 часа държавният глава ще приеме на "Дондуков" 2 представители на неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати.

Държавният глава обяви, че ще инициира широк обществен дебат за промени в Конституцията на 26 ноември - веднага след като подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор.

Още тогава Румен Радев заяви, че възнамерява да покани представители демократичната общност, парламентарните партии, институции, професионални сдружения и граждански организации. Според основния закон на държавата президентът има право на инициатива за промени, които да бъдат гласувани от Народното събрание, но само по въпроси, които не изискват произнасяне на Велико Народно събрание. За одобряването на изменения обаче са нужни гласовете на три четвърти от депутатите (180 души) при процедура, включваща три гласувания в различни дни.

Миналата седмица в интервю за Би Ти Ви Радев обяви, че ще се възползва от конституционното си право да предложи промени в основния закон на държавата. Коментарът му дойде, докато обсъждаше предложението на властта за "независим" прокурор, който ще е единственият с правомощия да разследва за престъпления от общ характер главния прокурор и неговите заместници.

Законопроектът беше предложен на извънредно заседание на 7 декември, след като Венецианската комисия и Комитетът на министрите към Съвета на Европа излязоха с остри и критични становища за предлаганите още през юни промени от министъра на правосъдието Данаил Кирилов, по-известни като закона за "тримата големи".

Последните промени в Конституцията бяха направени през 2015 г. Те започнаха по настояване на "Реформаторския блок" (тогава част от управляващата коалиция) и първоначалният проект предвиждаше мащабни промени, но още преди внасянето му в парламента беше редуциран до компромисен вариант, който предвиждаше само разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия.

В последния момент всички останали парламентарни партии (ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичният фронт, АБВ, БДЦ и "Атака") бламираха и предварително уговореното разпределение на квотите в магистратската и парламентарна квоти в колегиите на Висшия съдебен съвет. Така идеята за лек превес на парламентарната квота в прокурорската колегия, която да гарантира еманципиране от главния прокурор, пропадна.