В третата част от поредицата на Цветан Томчев  „Разкази от преизподнята“ журналистът Атанас Мандаджиев разказва за срещата си с една от най-зловещите фигури на комунистическия репресивен апарат – Мирчо Спасов, генерал-полковник от Държавна сигурност, отговорен за смъртта на хиляди хора.
Спасов го предупредил да „внимава какво ще пише“, защото нещата, които му разказва, не са лицеприятни.  

Според Атанас Мандаджиев избитите са близо 40 хиляди. Унищожени са съдии, адвокати, висши държавни служители - носителите на българската държавност.  

Щабът на т. нар. „народна милиция“ се е намирал в мазетата на хотел „Славянска беседа“. В него са влизали Тодор Живков , Станко Тодоров, братята Георги и Владимир Боневи, Мирчо Спасов.

Всяка вечер оттам са тръгвали в посока към Батановци по пет камиона с по 20-30 души, които са били убивани без съд и присъда.  В продължение на месец само там са загинали около 10 000 души. Телата са хвърляни едно върху друго в огромен кладенец с дълбочина 10 метра.  

Дълго време цялата околност миришеше на смърт, разказват свидетели на тогавашните събития.

“В "Славянска беседа", където са изтезавани и убивани хиляди хора, по-късно през 1960-те години е настанена първата ни театрална трупа „Сълза и смях“  - цинична препратка към сълзите на жертвите и смеха на убийците.“ – казва Цветан Томчев.  

В първата част от поредицата е представен разказът на сестрите Катерина Митова и Николина Петрова за зловещите събития и преживените от тяхното семейство страдания.

Във втората Катерина Митова разкрива смразяващи факти за масовите екзекуции в Радомирско.