Александър Михайлов

Отмина и този 24 май - Ден на българската духовна сила и единение, който продължаваме срамежливо да празнуваме, опитвайки се да ни убеждават, че “…и ние сме дали нещо на света“, но този е празникът на „славянската писменост„ . Отговорът на този своеобразен, пореден  „казус бели“ в душата на обществото ни е даден, категорично, от Паисий Хилендарски в неговата история българска, като казва: “…ако русите (украинците б.авт), москалите (тези, които са наречени руснаци през 1721 г. от един холандски търговец и Петър I, бел. авт.) или сърбите ти кажат,  че са ти дали език, религия и култура , българино ти отговори , че………….години по- рано съм им ги дарил…“.

През 1851 г. Найден Геров инициира провеждането на шествие по повод празника на „Славянската писменост“ в гр. Пловдив. Всички знаем това, което поколения учат за “великия възрожденец, поробения български народ, славянските корени на българите, езика и културата им…“. Но встрани остават скандалните факти, че

 Геров е на руска заплата, 

като генерален консул в Пловдив (да не се бърка с почетният консул Гергов), че „погрешка“ освобождава от турския конак друг човек, а не Васил Левски, че именно по това време е особено силна руската, славянофилска пропаганда и т.н. Най-вероятно е и просто съвпадение фактът, че българинът на руска военна служба и „високопоставен шпионин от Азиатския департамент, под директното ръководство на граф Игнатиев“ полковник Иван Кишелски, точно по същото време изпраща писмо до Геров и графа, в което начертава концепция, как финансово да се подкрепя пропагандата, че “БЪЛГАРСКИЯТ език произлиза от руския и това всъщност е общославянски език, което ще обедини славяните под скиптъра на руския император…“.

Интересна е и забележката на граф Игнатиев в кореспонденцията, която представлява „ценни указания“, актуални и днес: „…и използвайте в това си начинание, особено, онези магарета от църковния клир, които и без друго са русофили…“.

Толкоз за генезиса на „славянското“ в днешния ден, обявен за официален празник чак на 15 ноември 1990 г., но и до ден днешен не наречен с истинското си име, а именно празник на 

българския език, дух, култура, народност, единение и геополитика

Геополитика,  защото св. Княз Борис е прозрял, че чрез азбуката и книгите, които принуждава българското племе да плати, на доста висока за времето си цена, религията и църквите и манастирите, които изгражда и като книжовни центрове 

ще създадат народ, който ще пребъде във вековете

Сами си отговорете на въпроса случайна ли е и до днес атаката и пропагандата против БЪЛГАРСКАТА СЪЩНОСТ на езика и писмеността ни, които сме подарили на всички народи, които ги ползват? 

Случайно ли е , че по същото време, когато Кишелски, Геров и Игнатиев чертаят заверата за славянофилството в езика ни, руската имперска администрация смазва украинците да не ползват собствения си език? Кой е днес основният пропаганден елемент оправдаващ теорията за „братоубийствена и гражданска война „ в Украйна, която същите автори наричат СВО?

Трябва да сме благодарни на съпротивителните сили на българския народ, език и култура, както и на българското монашеско християнство, (но не днешното, б.а.), че ни е опазило да сме и днес българи, а не малоруси, сърборуси  или някакви други руси, след като не сме станали рая!

Днес имаме език и писменост на която, според думите на доста чуждестранни творци, прекрасно можем 

да възпеем любовта към Бог, род, Отечество и любимата,

 която е далеч и помним нейните „две хубави очи „и „душата на дете“. Докато този език е жив ще е жив във вечността и народът  български!

Ще жив, но дали ще живее в мир, свобода и демокрация  зависи от сетивността и съпротивителните му възможности срещу сценариите разигравани от слугите в политическия ни елит, наследници на тези, които постоянно се стремят да убедят българина, че е „далече от Европа, евразиец е и всичко хубаво идва от Изток, където са нашите братя славяни, с които говорим на един език и сме с една религия (нищо, че езикът е наш, а на Запад също са християни ,бел.а.).

Същите сили, които ползват езика за да насърчават крайно противопоставяне в политиката, което е основният път за крах на демокрацията, популизъм и насаждане на автократско управление. Единственото, което може да попречи на плановете им е 

ЕДИНЕНИЕТО на народа ни по пътя на светлината, науката, вярата, свободата и демокрацията,

 чиито стожер в момента, както и по времето на Възраждането е „Европата“.

Да пребъде България! Амин!