Путин дори и да познаваше историята, никога нямаше да признае, че както кирилицата, така и езикът отиват в Киевска Рус от България 

24 май е истинският, най-големият ни национален празник, казва още поетът

Интервю на Снежана Бесарабова

 -    Г-н Левчев, закърмени сме с химна „Върви народе възродени, към светли бъднини върви“ – възроден ли е народът ни от това настояще, какви бъднини  ни чакат?

-    Академик Лихачов нарече България “държава на духа”. Държавата на духа не е само в материалния свят. В материалния свят България не е съществувала пет века, но като  Държава на духа е останала. Стоян Михайловски, в Химна на българската просвета казва, че “науката е слънце, което във душите грей”, преди да каже: “Народността не пада там дето знаньето живей.” Така че, за да бъде възроден един човек, или един народ, той трябва да носи светлината вътре в себе си. Думата просвета е метафора, а светлината е духовна. Бъднините ни ще станат светли, ако ние занесем в тях светлината. А ще я занесем, ако не я оставим да изгасне вътре в нас.  Духовността и културата са по силно оръжие от меча. А също и от митата и тарифите.

-    Празникът винаги е и обект на политически спекулации, преди няколко години дори Путин по повод на 24 май обяви, че писмеността и буквите дошли при тях от Македония – до колко са основателни опитите да се подцени и омаловажи българският принос?

-    За разлика от академик Лихачов, Владимир Путин има ограниченото и непросветлено мислене на офицер от КГБ и слуга на съветската власт.  Той е един мужик с имперски амбиции. За него “руският свят” не е свят на духа, а означава буквално възстановяване на границите на Съветския съюз с военна сила. Той не признава правото на съществуване на украинския народ. Но ако е така, значи той тероризира и убива собствения си народ. За Путин и България е “задунайска губерния”, която трябва да се присъедини към “руския свят”, дори със сила. Така че  и да познаваше добре историята, Путин не би признал, че както кирилицата, така и езикът, на който е преведено Светото писание, отиват в Киевска Рус от България, която е станала християнска държава един век по-рано и в която е създадена кирилицата. Путин съвсем умишлено спомена Македония, като политическа провокация към нас, защото Солун е в Гърция, а Охридската книжовна школа се създава в България при княз Борис I, но “македонската земя” може да означава и македонската държава.

-    Какви според вас са митовете и спекулациите около делото на солунските братя и техните ученици, надценен ли е българският принос?

-    За съжаление, все още много хора по света смятат, че кирилицата е руската азбука и не знаят, че тя е пренесена от България в Русия. Но се ползва и в Сърбия, и в Украйна, и в Беларус, и в Северна Македония, а и в много други страни, дори в Монголия. От друга страна, много хора и у нас не знаят, че светите солунски братя Кирил и Методий, които са византийски духовници, са измислили глаголицата и са я занесли първо във Великоморавия, но техните ученици — Климент, Наум, Ангеларий идват в България при княз Борис I и създават кирилицата, българската азбука, наречена кирилица в чест на техния учител. Кирилицата е базирана на гръцката азбука, но ползва и букви от глаголицата. Тя е българската азбука, създадена в България през 9-ти век за записване на старобългарския книжовен език, наричан още църковнославянски.

-     Вие сте човек на словото и духа, а у нас има спор дали 24 май да бъде празник на славянската писменост и култура или Ден на българската просвета и култура?

-    24 май е Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Първото честване на деня на Св. Св. Кирил и Методий става още преди Освобождението, в Пловдив през 1851 година. Това е денят на българската просвета и култура, но той е и празник на славянската писменост и култура. “… че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът..." както казва дядо Вазов.

-    Каква е позицията ви за дебата за национален празник – 24 май е една от идеите?

-    24 май е най-светлият и оптимистичен български празник, а също така и празник на най-големия принос на България в световната култура.  Впрочем, папа Йоан Павел II обяви Св. Константин-Кирил Философ за светец покровител на Европа, а кирилицата, българската азбука, заедно с латиницата и гръцката азбука, е днес една от трите азбуки, ползвани в Европейския съюз.

Разбира се, и 3-ти март, както и 16-ти април (деня на Търновската конституция), и 6-ти и 22-ри септември (Съединението и Независимостта) трябва да бъдат празнувани като официални празници на България, заедно с Коледа и Великден. Можем да имаме и повече от един национален празник.  Но за мен, дори без това да се формализира, 24 май е истинският, най-големият ни национален празник.

НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ
 
ѣ Ѫ – вие сте старите ни къщи 
с тайни проходи, стълбища, балкони. 
Разрушиха ви 
и настаниха духовете ви 
в А, Е, Я – 
стандартни блокове.

ѣ – под твойта двойна стрѣха заседаваше 
комитетът на българското единство. 
Сега на твое мѣсто 
възникна позволено Я, 
а срещу него се гордее диалектно Е. 
Сега България е разделена 
на хляб и хлеб, на мляко и млекò, 
на няма и на нема... 

Ѫ – ти бе сѪдба и пѪт за нас. 
И съсѪд на кръвта ни! 
Ти беше храмът за независима България. 
Но рухна... 
Като кѪтник те извадиха. 
Сега пред мен е зяпнало от изненада 
А-то на четА. 
И нахално ми отвръща Я-то на летЯ.

Букви заместители 
са сградите на нашите умствени предградия. 
Мисълта ни се засели 
в Едипови 
жилищни комплекси: 
нови като новини, 
грозни 
като угризения. 

Владимир Левчев