В началото на 1989 г. Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ, разузнаването) вече е било набелязало нови места, в които да осъществява прикритие на оперативните си работници от Управление „Научно-техническо разузнаване“ (УНТР), като едно от тези места е „депозитни къщи“ (банки).

Това ясно от документ на ПГУ от 31 януари 1989 г., който desebg.com публикува. Той представлява строго секретна справка относно: Разработване на нови оперативни прикрития.

Две седмици по-рано комунистическият режим обнародва Указ 56 за стопанската дейност във всички отрасли и сфери на народното стопанство, с който е въведена т. нар. фирмена организация, допускаща и създаването на фирми от граждани.

„Настоящите и особено бъдещите промени предполагат разработването, подготовката и организирането на нови форми на прикритие“, се посочва в документа на ПГУ.

Разузнаването на ДС отбелязва, че „една от подходящите форми на прикритие със значителни оперативни и икономически възможности представлява финансово учреждение, комбинирано с търговска дейност“.

ПГУ описва и цялата схема, по която да се създаде „финансова къща“, като предвижда валутните депозити да се набират от дребни и средни вложители от съседни на НРБ страни, както и арабски държави. Евентуално се допускат и български граждани.

Представени са и възможностите за разузнавателна дейност чрез такива банкови трезори.

Случайно или не във всички новосъздадени частни банки в България след краха на тоталитарната комунистическа система присъствието на оперативни работни и агенти на ДС е осезателно. Значителна част от тези трезори фалират през 1996-1997 г. по време на еднопартийното управление на БСП с кабинета на партийния лидер Жан Виденов.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.