Ренесансът на ядрената енергетика в Европа и България ще изиграе много важна роля за повишаването на конкурентността на Европейския съюз. Той се нуждае от нейното развитие, но и от производството на водород и на възможности за съхраняването на произведената енергия от ВЕИ. Техният увеличаващ се дял създава проблеми и е необходима гъвкавост. Именно ядрената енергетика може да изиграе много важна роля тук, защото тя е гъвкава. Това са част от тезите, които бяха представени от експерти, събрали се на форум, организиран от българския евродепутат Цветелина Пенкова в Брюксел, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Брюксел.

Експертите смятат, че едни енергийни производства не трябва да бъдат противопоставяни на други. Не може да се разпространяват неточни твърдения, че ВЕИ-та са по-евтини от ядрената енергия, защото много често в сметката за ВЕИ-та не се включва тяхното включване към енергийните мрежи, които значително ги оскъпяват.

Румен Цонев, главен изпълнителен директор на холдинг КЦМ 2000, подчерта, че без тежка химия и металургия не могат да бъдат постигнати целите на кръговата икономика, а това означава да останем някъде по средата по пътя за постигане на зелената сделка. Той подчерта, че в ЕС не се обръща почти никакво внимание на възможностите за съхраняването на електроенергия с помощта на най-добрите батерии. Това са оловно-киселинните батерии. В същото време ЕС финансира батерии като литиево-йонните, в които няма нито един метал, който да се добива в Европа. Това на свой ред поставя и резонният въпрос, кого финансираме?

„В Европа произвеждаме, олово, мед, цинк. Оловото е в основата на оловно-киселинните батерии. Те са най-добрите батерии за съхраняване на електроенергия, защото 100% от металите в тях могат да се рециклират“, обясни Румен Цонев.

Литиево-йонните батерии могат да издържат 10-15 години, но какво ще се правя с тях след това. „Ние оставяме на нашите деца проблемите, които не можем да решим сега. Къде е устойчивостта, към която се стремим?“, попита изпълнителният директор на КЦМ.

Той припомни, че на 14 март Министерството на енергетиката обяви огромна програма на стойност 430 млн., с която ще се финансира развитието на ВЕИ и батериите за съхраняване на енергия. Тази програма обаче изключва оловно-киселинните батерии, защото са заложени такива изисквания, които могат да бъдат покрити само от литиево-йонните. „Тази програма се финансира с парите от ЕС, които залагат изисквания обричащи на унищожение цял един отрасъл. За каква конкуренция става дума? Дотираме производствата на Китай, Индия и Индонезия. От тези 430 млн. в българската икономика ще отидат парите само за монтажа на тези, които ще изграждат ВЕИ-та“, оплака се Цонев.

Ръководителят на „Еврохолд“ Асен Христов подчерта, че е крайно време да се раздели законодателството по отношението на батериите, това е пропуск на ЕК. „Не трябва да залитаме по литиево-йонните батерии, защото след 10 години къде ще ги заровим. ЕК трябва да запълни пропуска с батериите. Това ще е голямо значение за сигурността и икономиката на Европа“, добави той.

Христов подчерта значението на ядрената енергия като ключова базова енергия. Според него проблемът е, че ядрената енергетика е оставена на национално ниво, всяка страна решава как да развива този отрасъл. В същото време страни, като съседна Турция, много бързо изграждат до нашата граница ядрена централа по руски дизайн и получават стратегическа подкрепа Русия.

Той отбеляза, че България ще изгради два нови ядрени блока в АЕЦ „Козлодуй“, които са много необходими, но и много скъпи, по тази причина се нуждаем от финансова подкрепа от Европа.

Богомил Манчев, председател на „Булатом“, заяви, че големият тласък за развитието на ядрената енергетика през последните две години е приемането й като зелена енергия, което е безспорна истина. Важен момент е, че България се присъедини към европейските страни, които ще развиват този вид енергия. Според него, ако искаме да намалим вредните емисии и да намалим покачването на температурата на планетата, тогава не можем да минем без ядрена енергия.

Ядрената енергетика е практически независима, особено, ако можеш да добиваш ядрена руда на твоя територия и да можеш да я изпращаш на някого да я обогатява. „Много отдавна отработеното ядрено гориво не трябва да се погребва, и е гориво, което може да се използва отново“, добави той.

Ядрената енергетика е най-ниско емисионна от всички видове енергия, тя е панацеята към момента. „Ако ВЕИ-та бяха решение на Земята, господ нямаше да ни даде да направим ядрената енергия. ВЕИ-та са притурка към базовата енергия. Те всички събрани взети заедно не могат да покрият работа 3000 часа“, заяви Манчев.

Той посочи, че с помощта на ВЕИ-та, в които сме инвестирали 10 трилиона, сме намалили с едва 1,7% въглероден диоксид. „ Ако бяхме инвестирали тези пари във ВЕИ, щяхме да сме ги намалили с над 40%“, посочи Манчев. „Източният свят не изостави ядрената енергетика, сега Китай могат да направят 25 блока, другите всички заедно не можем да направим толкова. Сега България има за цел да направи четири блока, засега сме започнали с два. До 2051 г. трябва да имаме четири блока, които да заместят двата, които ще излязат от строя“, каза той. Според него за да се направят тези четири блока, са необходими четири мандата по четири години и последователна политика, както и държавна гаранция за строителството на АЕЦ.

Иван Хиновски, от Българския енергиен и минен форум, заяви, че никой не говори за отпадъците от ВЕИ. Само в САЩ те генерират 8 млн. тона годишно. Той се обяви срещу дискриминационното отношение към ядрената енергетика в сравнение с ВЕИ, и се обяви за създаването на обща политическа и финансова инфраструктура за изграждане на нови ядрени мощности. „Но ядрената енергетика трябва да бъде изолирана от намесата на политиката“, каза Хиновски.

Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи на БАН, се спря на използването на водорода и съвременните възможности за съхраняването на енергия.

Според него всички технологии имат своето място за съхраняването на енергия, но ако искаме да въвеждаме повече ВЕИ, тогава ще ни е необходимо сезонно съхраняване на енергията. „Единственото решение тогава е водородът“, заяви Бурдин. Той посочи, че за въвеждането на новите технологии е необходимо познание, и даде и конкретен пример с разработвания от неговия институт водороден тролейбус. „Идеята е водородните технологии в транспорта да дойдат в България, да се образоват обществото и експертите. Без преодоляване на незнанието, технологиите няма как да навлязат в нашето обществото“, каза още той.

В България има и водородна зарядна станция. Европа е разделена на две по разпространение на тези технологии. „Нашата станция може да бъде началото на разгръщането на тази инфраструктура в Югоизточна Европа“, смята Бурдин.

Той заяви, че за да продължим енергийния преход по един разумен начин, трябва да разрешим проблемите със съхраняването на енергия в голям мащаб. Подкрепа за изграждане на водородната инфраструктура, подкрепа на технологиите за съхраняване на енергия с местни ресурси. Общата енергийна стратегия, а не само електроенергийна. Водородът без такава стратегия няма съществен смисъл“, подчерта Бурдин. /БГНЕС