Доц. Христо Костов*

Процесът на европейска интеграция на Република Северна Македония не е спрян от България, а от дълбоко вкоренената антибългарска и сръбскоцентрична идеология, наследена от Титовата Югославия. Днешните управляващи в Скопие, водени от Християн Мицкоски, продължават да балансират между ЕС и проруско-сръбската ос Москва–Белград–Будапеща, като по този начин саботират европейското бъдеще на страната си.

Югоносталгия и скандални исторически фалшификации

Дори 14 години след публикуването на книгата ми “Contested Ethnic Identity: The Case of Macedonian Immigrants in Toronto, 1900–1996.” (Оспорвана етническа идентичност: Случаят с македонските имигранти в Торонто, 1900–1996). Издателство Петер Ланг, 2010, българските власти и академичната общност не са предприели реални действия срещу манипулациите на архивни документи в Канада, които обслужват македонската пропаганда. В Торонто, където са съхранени множество документи на българската емиграция, македонистите активно ги пренаписват или разместват в архивите, за да наложат фалшива историческа картина. В книгата ми разкривам как множество документи, свързани с българската политическа и културна дейност, са неправомерно обозначени като „македонски“, което подвежда международните изследователи и създава погрешни представи за етническата принадлежност на историческите фигури и събития. Целта на югославската пропаганда още от 60-те години на миналия век е да лансира и в Канада тезата за съществуването на македонска нация, език и дори македонски църкви още в началото на ХХ век. Тези документални манипулации не само подменят истинската история, но и влияят върху възприятията на международната научна общност. В същото време Северна Македония продължава да изгражда 

национална идентичност, базирана на антибългаризъм и исторически ревизионизъм

 Историческите манипулации и откровени фалшификации в македонската историография са систематични и целенасочени. 

Това не се ограничава само до документи, но и засяга академичните среди. В университети в Северна Македония продължават да се публикуват трудове, в които българската история се подменя и изопачава. Освен това, македонските власти оказват систематичен натиск върху учени и историци, които се осмеляват да представят историческата истина. 

Югоносталгията продължава да играе ключова роля в Северна Македония, като създава романтизирана представа за периода на социалистическа Югославия. Тито и неговата политика остават почти митологизирани в македонското общество, а съпротивата срещу промяна на наратива е силна. Както посочва Любчо Георгиевски, югоносталгията все още е жива, защото тя предлага удобна идентичност за поколения, израснали с представата за братство със Сърбия и враждебност към България. Образователната система, медиите и политическите елити в Скопие продължават да възпитават поколения в духа на югославската историческа версия, която представя българите като „фашисти“ и „окупатори“, а сърбите като „освободители“ и „братя“.

Процесът на дебългаризация и сръбско влияние 

в региона започва още през 1913 г. след включването на Вардарска Македония в кралство Сърбия и продължава с политиките на Тито след 1945 г. Целта на тези политики е била да се изкорени всичко българско и да се наложи нова македонска идентичност, като се създаде македонски език и нация под ръководството на югославските власти. Както свидетелства френският журналист Анри Пози, този процес по етническа подмяна е започнал с насилствена сърбизация и културна асимилация. Документални доказателства показват как македонските комунистически власти преследват хора с българско самосъзнание, като ги затварят в лагери, изселват семействата им или ги убиват. Разкритията на Ели Секуловска за масовите убийства на български патриоти в Битоля през периода на Тито показват жестокостта на тази политика.

Югоносталгията и историческият ревизионизъм вървят ръка за ръка в Северна Македония, като пречат на страната да се освободи от влиянието на Белград и да приеме реална европейска перспектива. Тази идеологическа обвързаност с миналото прави невъзможно формирането на обективен исторически наратив и забавя процеса на евроинтеграция. Докато в Скопие продължават да виждат Тито като свещена крава и да възхваляват Югославия като „златна епоха“, Северна Македония ще остане заложник на собствения си измислен исторически разказ и ще бъде откъсната от реалностите на съвременна Европа.

Европейският път и саботажът на Скопие

Македонското правителство продължава да настоява за „нови преговори“ и промени в „френското споразумение“, въпреки че рамката за преговори е вече договорена и одобрена от ЕС. Конституционните промени, които включват признаването на българите като официално малцинство, не са изискване на България, а на ЕС. В Брюксел са категорични – Северна Македония трябва да изпълни своите ангажименти, за да продължи напред. Вместо това, Християн Мицкоски води двойнствена политика – демонстрира проевропейска реторика, но в същото време поддържа тесни връзки с Белград и Москва. Това не само блокира европейския път на страната, но и задълбочава регионалните разделения.

Сръбско-руското влияние и македонският антибългаризъм

Сръбските и руските служби активно работят за дестабилизацията на Балканите, а македонските власти се превръщат в инструмент на тази политика. Исканията на Мицкоски за „македонско малцинство в България“ противоречат на реалността и обслужват стратегическите цели на Белград и Москва да държат региона извън ЕС.

В Северна Македония продължават репресиите срещу граждани с българско самосъзнание. Заплахите срещу депутати, настояващи за вписването на българите в конституцията, както и разпространението на дезинформация, са част от тази стратегия. Насилието срещу активисти и общественици, защитаващи българската кауза, ескалира, а властите в Скопие не предприемат ефективни мерки срещу тези атаки.

Освен вътрешнополитическите репресии, Северна Македония се опитва да води международна кампания срещу България, като представя страната като агресор и нарушител на човешките права. В различни международни форуми северномакедонската дипломация разпространява невярна информация, целяща да настрои европейските партньори срещу България и да създаде изкуствено усещане за дискриминация.

Геополитическите реалности и грешките на България

България допусна стратегически грешки, като първата беше прибързаното признаване на независимостта на Скопие през 1991 г. без предварителни условия за реформиране на антибългарската политика. През годините София остана пасивна, позволявайки на македонските власти да използват България като външен враг за вътрешна легитимация. В същото време България не разви последователна културна и икономическа стратегия за влияние в Северна Македония, за разлика от Сърбия, Гърция и дори Албания.

Влиянието на Сърбия върху Северна Македония остава силно, като Белград се стреми да поддържа страната в своята орбита. Това влияние се простира не само върху политиката, но и върху медиите, образованието и културните институции, които продължават да поддържат югославския исторически разказ и сръбската перспектива върху събитията в региона.

Или Европа, или Изолация в Сръбско-Руската Орбита

Северна Македония е изправена пред съдбоносен избор – дали да се присъедини към Европейския съюз като модерна, демократична държава, уважаваща принципите на върховенството на закона и добросъседските отношения, или да остане изолирана в периферията на Европа, в орбитата на сръбско-руското влияние. Няма среден път – амбивалентната политика, опитите за лавиране между Изтока и Запада и нежеланието да се изпълнят вече поетите ангажименти обричат страната на стагнация и международна маргинализация. 

Европейската интеграция не е просто въпрос на геополитически избор, а условие за икономическа стабилност, инвестиции и социален просперитет. Включването в ЕС ще даде на Северна Македония достъп до европейските пазари, модернизация на инфраструктурата и правна защита за своите граждани. 

Скопие трябва да направи своя избор – или да стане част от съвременна Европа, като премахне институционализирания антибългаризъм и изпълни договорените условия, или да затъне още по-дълбоко в пропагандата, историческия ревизионизъм и икономическата нестабилност. Ако Северна Македония не се реформира и не поеме ясен европейски курс, пътят ѝ към ЕС ще остане завинаги затворен, а страната ще се превърне в периферна зона без реални перспективи за развитие. За съжаление Мицкоски и правителството му дават точно такива индикации, че искат Северна Македония да остане заложник на ретроградни националистически идеи и пещерен антибългаризъм, икономическа изостаналост и геополитическа зависимост от Белград и Москва.

Наистина е тъжно и жалко, че докато в Западна Европа академичната общност обсъжда развитието на квантовите изчисления и компютри, изкуствения интелект и блокчейн технологиите, България и Република Северна Македония са принудени да водят безкрайни спорове за това колко македонци всъщност са българи, при условие, че самият северномакедонски премиер Мицкоски има министър, роднини и приятели с българско гражданство или да дискутират етническата идентичност на Гоце Делчев – български революционер, учител по български език и история в Османска Македония. Подобни безсмислени полемики относно неоспорими факти дърпат региона назад, докато светът се движи напред.

*Авторът е преподавател по международни отношения и история на технологиите и иновациите в IE University, Мадрид