На 28 февруари 2001 г. Народното събрание допълва и променя Закона за досиетата, което позволява информацията за сътрудниците на ДС да стане общодостъпна
Тридесет и осмото Народно събрание на България променя Закона за досиетата, приет през 1997 г., с което се позволява публикуване на официални списъци с агентите на ДС.
Законът за отваряне на досиетата на бившата държавна сигурност е приет на извънредно заседание на парламента от 30 юли 1997 г. под името Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
Депутатите решават до една година документите на бившата ДС се предадат в Централния държавен архив. Изключение правят единствено тези от тях, които са от значение за националната сигурност на страната.
На 28 февруари 2001 година 38-ото Народно събрание изменя и допълва Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, приет през 1997 г. В обхвата му се включват и документите на бившия разузнавателен отдел на Гранични войски.
Гласуван е механизъм за периодично публикува списъци с агентите на ДС, като разсекретената информация е общодостъпна в интернет.
За целта се създават две комисии: 7-членна постоянно действаща с председател Методи Андреев и втора, която не е постоянно действаща, с председател Георги Ананиев.
Втората се свиква по искане на председателя на първата комисия и установява окончателно принадлежността на дадено лице към бившата ДС или Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия (РУ на ГЩ).
Комисията „Андреев” излиза общо с 10 доклада, в които обявява принадлежност на лица към Държавна сигурност. По този закон са проверени молбите на 23 хиляди граждани, 44 хиляди кандидати за кметове и общински съветници и 1504 кандидати за високи постове в държавата за принадлежност към ДС.
Започва периодично публикуване на официални списъци на агентите на Държавна сигурност, общодостъпни в интернет.
Още от От редактора
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала
На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.