Кметът на София Васил Терзиев предлага Столичната община да придобие скулптурните композиции от демонтирания Паметник на Съветската армия — идея, която отново разпали ожесточения обществен и политически спор около един от най-противоречивите символи на столицата.

Според внесения от Терзиев доклад, Столичната община трябва да поиска държавата да ѝ прехвърли собствеността върху фигурите от монумента, демонтиран през декември 2023 г. След това общината планира да организира обществено обсъждане за бъдещото им експониране като част от „културната и историческата памет на София“, съобщава БГНЕС.

Докладът е внесен на 29 април 2026 г., а обсъждането му в Столичния общински съвет е насрочено за 14 май. Така дебатът около Паметника на Съветската армия се завръща с нова сила — този път не около демонтажа, а около въпроса дали символът трябва да получи нов живот под различна форма и контекст.

Предложението идва само няколко години след като монументът беше премахнат след дългогодишни политически сблъсъци, обществени протести, съдебни процедури и остри спорове за мястото на тоталитарните символи в публичното пространство. Именно затова критиците на идеята я определят като институционален парадокс — след години усилия за премахване на силно идеологически натоварен монумент, днес се обсъжда възможността неговите фигури отново да се появят в градската среда.

Скулптурите от паметника в момента се съхраняват в хале в село Лозен, извън публичен достъп. След демонтажа през 2023 г. част от обществото прие премахването на монумента като символично скъсване с наследството на комунистическия режим, докато други го определиха като опит за „изтриване на историята“.

Историята на Паметника на Съветската армия остава една от най-оспорваните теми в съвременната градска памет на София. Монументът е издигнат през 1954 г. в Княжеската градина като част от официалната идеологическа политика на тогавашната социалистическа държава. В продължение на десетилетия той символизира съветското влияние в България след Втората световна война, което беше поставила страната в пълно подчинение на Москва.

След 1989 г. паметникът постепенно се превърна в арена на политически конфликти, граждански акции и намеси. Особено известна остана акцията от 2011 г., когато фигурите бяха изрисувани като герои от американската попкултура, превръщайки монумента в международна сензация. В следващите години паметникът нееднократно беше обект на критика и акции, особено след началото на войната в Украйна.

Именно затова новото предложение на Терзиев отново поставя големия въпрос: може ли един толкова натоварен идеологически символ да бъде превърнат в исторически артефакт без ново политическо противопоставяне?

Поддръжниците на идеята твърдят, че скулптурите трябва да бъдат съхранени като част от историята на София и да бъдат представени в музейна или образователна среда, а не окончателно унищожени. Противниците обаче предупреждават, че всяко връщане на фигурите в публичното пространство рискува да отвори отново старите разделителни линии в обществото.

Очаква се дебатът в Столичния общински съвет да бъде един от най-напрегнатите политически сблъсъци в местната власт през следващите месеци.