Молекулите, наречени „пептидеини", са толкова малки и необичайни, че изследователите са им дали собствена категория - отделна от стандартните протеини
Международен екип учени е открил над 1 700 „тъмни" протеина, произвеждани от части на човешкия геном, за които досега не се е смятало, че притежават тази функция, съобщава ново изследване. Молекулите, наречени „пептидеини", са толкова малки и необичайни, че изследователите са им дали собствена категория - отделна от стандартните протеини.
Откритието е резултат от анализ на 3,7 милиарда точки данни от 95 520 отделни експеримента, отнел около 20 000 часа компютърни изчисления. От първоначален списък с 7 264 кандидат-региона в ДНК екипът е идентифицирал 1 785 микропротеина. „Знаем, че настоящият преглед на признатите протеини не улавя пълната картина", заяви детският онколог Себастиан ван Хийш от Центъра „Принцеса Максима" в Нидерландия. „С това изследване показваме, че хиляди пренебрегвани генетични последователности допринасят за тъмния протеом."
Изследователите са идентифицирали един конкретен пептидеин, свързан с преживяемостта при рак - когато е бил деактивиран в лабораторни тестове, раковите клетки трудно са се развивали. Това предполага, че пептидеините могат да се окажат полезен компонент на бъдещи терапии. „Откритието на стотици пептидеини разширява значително познатия протеом и може да разкрие изцяло нови терапевтични възможности", заяви генетикът Норберт Хюбнер от Центъра „Макс Делбрюк" в Германия./ БГНЕС
Още от Наука
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата
Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.