Ирина Шуликова-Костадинова, специално за Faktor.bg от Париж

Интернет не отразява обезателно реалния свят, но безспорно всекидневно младежите прекарват часове пред екраните, за да гледат видеа и снимки в социалните мрежи като Instagram и TikTok. Според глобално проучване, проведено през 2021 г., младежите от поколението Z прекарват средно по три часа на ден в социалните медии. Интернет от години се свързва с проблеми с хранителните разстройства при младите, но в напоследък се потвърждава фактът, че виртуалният свят играе решаваща роля в цялостното развитие на манията за красота. Нереалистичните стандарти за красота са продукт на съдържание, което е силно редактирано чрез филтри. Резултатът е изкривена реалност и измамно внушение,

че съвършенството е постижимо.

Подобни тенденции пораждат усещане за натиск и съревнование в потребителите. 

Днес интернет диктува стандартите за красота, но филтрите поставят летвата твърде високо. В дигиталния свят перфектната визия се диктува от алгоритми, а в реалния живот ефектите, предложени от филтрите са трудно достижими дори и чрез намесата на естетична медицина. По пътя към идеалното лице и тяло все повече и все по-млади хора се решават да се подложат на естетическа и хирургична намеса. Пластиката е толкова достъпна, че сериозни операционни интервенции се предприемат като че все едно са следобедно кафе - бързо и без много да се мисли. В действителност обаче разкрасителните манипулации крият сериозни опасности. Рисковете от естетичната хирургия са толкова реални колкото и при всяка друга оперативна интервенция. Например, пост оперативни усложнения, нежелан резултат, зависимост към корекциите и дори смърт. Неотдавна в Дейли мейл излезе новината, че след поредната естетична корекция почина от сърдечен удар двойничката на Ким Кардашиян - Кристина Ащен Гуркани. 34-годишният модел очевидно е развил зависимост към пластичните корекции и за нея пътят към съвършенство приключва с фатален край още в младостта ѝ. Защо се раждаме с различни лица и тела само за да можем след това да ги нарежем, за да станат еднакви? Защо бихме искали да приличаме на някой друг, а не на себе си?

Стремежът към съвършенство е създал един от

най-нашумелите филтри в момента в Tik Tok - Bold Glamour,

който до такава степен подобрява собствените ни черти, че след това е трудно да се приемем с реалния си образ. Младежите са подтикнати към естетическата медицина не толкова, за да се борят с комплексите си, колкото да се доближат до мечтаната интернет красота. Онлайн съдържание, в което не е използвалзван поне един лек филтър за изглаждане на кожата и маскиране на торбичките под очите, е рядкост. А ако все пак някой интернет потребител намери в себе си смелост и се покаже в мрежата смело и без филтър, то критиката е безпощадна! Коментарите са свирепи. “Това сестра ти ли е или е брат ти?”, “ Не приличаш на себе си!”, “Доста си грозновата”, “ Годините не са ти простили!”. В социалните мрежи посредствената красота се е превърнала в непростим грях. И точно този факт превръща проблема с

“ Инстаграм красотата” в тотална патология. 

Социалните медии открито насърчават култура на сравнение. Под видеата на инфлуенсъри често можем да прочетем шокиращи коментари. Например, “Нослето ти изглежда страхотно! Можеш ли да ми кажеш къде го направи?”. Опитите към съвършенство са изгежда със заразителен ефект. Бивши и настоящи икони на красотата се подвизават днес в интернет, за да допълват месечните си приходи от реклами. Част от съдържанието в тези профили е особено некачествено от аудио-визуална гледна точка, но далеч по-притеснителен е фактът, че информацията, която най-безотговорно споделят, е не винаги точна. Модели, актьори, певци, инструктори и риалити звезди като по учебник събират аудитория от десетки и стотици хиляди, след това изграждат връзка на доверие като надигат интимните завеси на личния си свят. Конвертират  се в инфлуенсъри и без много да му мислят преминават към монетизация като раздават какви ли не съвети. Рекламите варират от фасети за нереално бели зъби, игри с награда безплатна инжекция за по-сочни устни и вечна младост (все едно България не се дави от десетилетия насам в силикон), подмяна на нос, вакли вежди, ултра ефикасни солариуми, лазерна епилация за живот без косми. Чрез разпространение на култа към все по-изкуствения външен вид инфлуенсърите печелят пари.

Всяко стори с продукт, публикация и видео (reel) имат цена.

Например Киара Ферагни е най-високо платеният италиански моден инфлуенсър в Instagram към септември 2022 г. и получава средно по 82,1 хиляди щатски долара на публикация. Луксозният инфлуенсър Джанлука Ваки го следва със средно 69,5 хиляди долара, а модният дизайнер Мариано Ди Вайо допълва челната тройка с 22 хиляди долара на публикация. Естествено, родните ни инфлуенсър печелят по-малко, но тези цифри са добра илюстрация на мотивацията за даване на съвети какво да си купите (така наречената реклама). Доверието на обществото, което следва един инфлуенсър не е задължително да бъде оправдано. Понякога интернет звездите рекламират продукти, които самите те не ползват. Рекламират чайове за отслабване със съмнителен ефект за здравето, електронни цигари, които са станали повод за много дискусии в света за здравеопазването. Тези реклами инфлуенсърите ги правят с една единствена цел - печалба. Наред с всички полезни и безполезни продукти масово се рекламира физическото съвършенство. 

Образованието по медийна и информационна грамотност играе ключова роля в това отношение. Решението на тези проблеми е главна отговорност на родителите и образователната система. Те трябва да подготвят децата от най-ранна възраст как да се справят с нарастващите предизвикателства на бързо развиващата се дигитална епоха. Младите хора трябва да имат възможност да изградят умения и знания за критичен анализ и оценка на информацията, както и способността да правят разлика между достоверни източници и дезинформация. Единственият начин да помогнем на младежта да приеме собствената си физическа идентичност без да я изкривява през нереалните критерий на виртуалната реалност е през медийната и информационна грамотност. Тази грамотност служи както за ориентиране в сложния медиен пейзаж, така и за съхранение на доброто физическо и психическо здраве на младото поколение. 

Манията за красотата в социалните мрежи несъмнено е оказала значително влияние върху стандартите в нашето общество и начина, по който възприемаме себе си и другите. С появата на инфлуенсърите и филтрите,

границата между реалност и фантазия става все по-неясна.

Въпреки че социалните медии могат да предоставят платформа за себеизразяване и творчество, те също така затвърждават нездравословната мания за съвършенство, което води до увеличаване на случаите на дисморфия на тялото и други проблеми с психичното здраве. От съществено значение е да се признае, че красотата е във всякакви форми, размери и форми и че нашите уникални черти би трябвало да са по-скоро повод за възхищение, а не за промяна за да се впишат в определен калъп. Докато сърфираме в дигиталния свят, нека не пропускаме да даваме приоритет на любовта към себе си, автентичността и индивидуалността пред нереалистичните стандарти за красота.