Защо Марс е пуст и необитаем, докато на доста подобната на него планета Земя животът е процъфтял?

Откритието на роувър на НАСА, представено в проучване на 2 юли, предполага, че ако на Червената планета са текли спорадично реки, тя е била обречена да стане пустиня.

Смята се, че червената планета е имала всички необходими съставки за появата на живот, включително най-важната: вода. Още повече, че повърхността на най-близката съседка на Земята е белязана от следи от древни езера и реки.

Няколко роувъра, роботизирани превозни средства, днес търсят следи от живот, който може да е съществувал там преди милиони години.

По-рано през 2025 година роувърът Curiosity откри липсващото парче от пъзела: скали, богати на въглеродни минерали. Те са от същия тип като варовика, който се намира на Земята, и са се образували като гъби, които абсорбират въглероден диоксид от атмосферата.

Ново проучване, публикувано в научното списание Nature, моделира с точност как тези скали могат да променят разбирането ни за миналото на Марс.

По този начин тя е регистрирала „кратки епизоди на обитаемост в определени моменти и места“, обясни пред АФП първият автор на проучването, планетологът Едвин Кайт от Чикагския университет. Но тези „оазиси“ са били по-скоро изключение, отколкото правило.

На Земята въглеродният диоксид в атмосферата затопля планетата. И в дългосрочен план той се вгражда във въглеродните скали. Преди вулканичните изригвания да върнат газа в атмосферата, създавайки климатичен цикъл, който поддържа този на водата.

Марс е имал „ниска“ степен на изхвърляне на вулканичен газ, богат на въглерод, в сравнение със Земята, обясни Едвин Кайт. В резултат на това е възникнал дисбаланс, който е направил планетата много по-студена и по-малко гостоприемна.

Според моделирането на изследователите, кратките периоди на наличие на течна вода на Марс са били последвани от 100 милиона години пустинна епоха, твърде дълга, за да може нещо да оцелее.

Въпреки това изследователят не изключва наличието на джобове с течна вода, дълбоко заровени под повърхността.

Друг роувър на НАСА, Perseverance, който кацна през 2021 г. в друга древна делта на планетата, също намери следи от въглеродни скали в покрайнините на изсъхнало езеро.

Но за да се стигне до окончателния отговор, ще е необходимо да се изследват проби от тези скали на Земята. Американски, европейски и китайски космически програми имат такива планове.

В крайна сметка учените търсят отговор на един от големите въпроси, поставени пред човечеството: Земята ли е единствената планета, на която има живот?

Към днешна дата астрономите са открили около 6000 планети извън Слънчевата система. Но всички те са твърде далеч, за да се надяваме, че някога ще успеем да донесем проби от тях./EPA/BGNES