Нито един смел и порядъчен човек край РР, който да му казва различно, честно, силно, полезно за България алтернативно мнение, само жалки кариеристи, посредствени безидейници, цинични русолюби и меркантилни геополитически слепци
Николай Слатински
РР е изключително провинциален, вреден, клаустрофобичен, меркантилен, безотговорен към България, предателски към Европа и по кокоши сляп за геостратегията и геополитиката. Толкова опасно безхаберен към националната ни сигурност човек, на толкова високо място в държавата не сме имали след 1989 г.
Тук, далеч от страната ни, виждайки и чувствайки Европа с всички свои сетива и изпитвайки тревожност и тъга за това, в което като народ и държава се превръщаме, съзнателно деевропеизирайки се и раздемократизирайки се, ще кажа нещо, което не е оправдание, а само обяснение за моята (като на сапьора) грешна стъпка, след която отхвърлям 20 години всички предложения за участие в политиката и за говорене за политиката в медиите.
Първият мандат на ГП като президент бе времето, когато аз имах надеждата, че един по-млад от мен човек, историк, хвърлен от партията си на произвола на съдбата като несъмнен безработен и категорично неизбираем в президентската надпревара, може да остане в Историята на България не със запис от две дати - от-до, а с реални дела: предстояха ни битки за членство в НАТО и ЕС.
Аз впрегнах всички сили, идвах на работа в 7.00 всеки Божи ден, всеки понеделник пет години по ред в 9.00 ГП намираше на бюрото си мои анализи (“страничките”), подготвих сам около 1200 текста (после “страничките и част от анализите си публикувах и ги има на моя сайт в свободен достъп като две книги, а имам материали за още поне две), абсолютно всеки ден си водих дневник.
Пет години непрекъсната битка с ГП за неговото европеизиране!!!!
Тежка битка с едно ограничено и без особени ценности човече, станало президент заради уникалната безотговорност на българския народ към собственото си бъдеще и спукания балон на надутостта и откъснатостта от нашите реалности на ПС, един син мит…
Но както и да е, кой съм аз да съдя спасителите на България, почти до един предали по глупост, корист, слаб характер или грандоманщина своите избиратели и вярващите в тяхната непогрешимост.
Връщам се към тези 5 години на тежка битка с ГП.
Това бяха 5 години на външнополитически успехи.
Върнете се назад и си направете справки.
Няколко души в администрацията, ще спомена само блестящия експерт по ЕС Никола Карадимов (дано да е жив и здрав!!!!). Битка за душата и срещу изначално користния и ограничено-граовски манталитет на ГП.
На мен рано-рано ми стана ясно, че ГП е ситен и дребен като камилче, но той бе държавен глава и аз се бях наел да бъда за него нещо повече от синя брошка на червения ме ревер.
Когато той реши да работи само да благото и хотелите на своите деца и себе си, да прави големи шлемове, да превърне президентството в база за противното съвокупление на големи пари с малки идеи като АБВ, ние с него се разделихме.
Виждате колко позорен бе вторият му мандат
- безполезен, сребролюбен, лишен от идеи и опериран от срам.
Кадърните бяха прогонени, останаха кариеристично верните с русолюбство в своята ДНК и себелюбство към кариерните си щения.
Видяхте как след втория му мандат България прогони ГП от политиката. Той участва в създаването но корумпирана олигархична система, която вече можеше без семплата му и безполезна персона.
Защо пиша това?
Защото РР е реинкарнация на ГП, само че от втория мандат на ГП. Негова грозна версия - без креативни личности с принципи край себе се, опиращ се на жалки кариеристи, посредствени безидейници, цинични русолюби и меркантилни геополитически слепци.
Нито един смел и порядъчен човек край РР, който да му казва различно, честно, силно, полезно за България алтернативно мнение, който да се бори за душата му.
Ето защо ако ГП бе невзрачен държавен глава на България,
РР е петно за съвестта и почтеността на България.
Петно, което народът ни лепна върху България и така опетни и нея, и себе си.
Опасявам се, че това петно ще ни тежи задълго и ще платим за него непосилна висока цена.
Вероятно така ни се пада.
Очевидно си го заслужаваме….
Още от Хляб и пасти
Трите стълба на лидерството - уроците от капитанската професия
Какво публичното управление може да научи от една професия, превърнала отговорността в своя култура и мерило за качеството на управленските решения
Русия е жертва на собствената си имперска мания, колкото и да ѝ се иска да прехвърли вината на Запада
Путин и екипът му осъзнават провала на руската модернизация, това е техен провал и могат да го компенсират чрез един единствен ресурс - външната експанзия
Радеви копнежи по „Белене“ – бедни Решетников, можеше да си избереш по-кадърен подизпълнител
Радев е слаб политик и лош актьор - твърде посредствен, за да гради, но достатъчно амбициозен, за да руши