Съединените щати искат интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз да се ускори от "подобните на ход на охлюв темпове" и ще се стремят да възобновят процеса, заяви високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ.

Габриел Ескобар, който по-рано този месец беше назначен за изпълняващ длъжността заместник-държавен секретар за Южна и Централна Европа, обяви също, че САЩ са назначили дипломат, който да подпомогне забавената изборна реформа в Босна и Херцеговина, съобщи Радио Свободна Европа.

Ескобар, който доскоро беше заместник-ръководител на мисията в посолството на САЩ в Сърбия, изрази известно разочарование от липсата на движение по членството в ЕС за балканските държави през последните две десетилетия.

„Да се ​​върна 20 години по-късно и да видя, че не е постигнат голям напредък на този фронт, беше малко разочароващо“, каза Ескобар пред РСЕ в интервю за своите приоритети и притеснения за региона. „Бихме искали да видим по-бърза интеграция.“

Европейският съюз загуби апетита си за бързо разширяване на членството, след като вкара в клуба 13 държави от 2004 г., повечето от които по-малко богати бивши съветски държави. Хърватия беше последната държава, която се присъедини към 27-членния блок, когато нейното присъединяване завърши през 2013 г.

Ескобар каза, че както Европейският съюз, така и държавите от Западните Балкани, които включват Северна Македония, Албания, Сърбия, Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина, трябва да преодолеят предизвикателствата, за да превърнат интеграцията в реалност, но изрази надежда, че американският ангажимент „може да върне двете страни отново на пътя."

Ескобар каза, че са предложени някои „добри решения“ за решаване на спора България-Северна Македония и че Вашингтон ще продължи да настоява пред София за намиране на компромис.

Друг труден въпрос, с който се сблъсква Ескобар, докато се стреми да защитава европейската интеграция в региона, е нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово.

Сърбия отказва да признае декларацията за независимост на Косово от 2008 г. и неразрешимият спор пречи на двете страни потенциално да се присъединят към ЕС. Повече от 110 държави признават независимостта на Косово, включително САЩ и повечето държави от ЕС.

През септември 2020 г. САЩ посредничиха в споразумение между двете нации за нормализиране на икономическите и човешките връзки като укрепване на доверието с надеждата това в крайна сметка да доведе до политически пробив. Досега обаче е постигнато малко, казват анализаторите.

Ескобар каза, че най-непосредственият начин за изграждане на доверие е решаването на проблема с изчезналите лица. Повече от 1600 души, главно косовари, са изчезнали по време на войната в Косово през 1998-99 г.

"Това е хуманитарен въпрос, който не трябва да се блокира от политически спорове. Има семейства, които чакат с години, за да разберат какво се е случило с техните близки. Просто не разбирам защо има липса на компромиси", каза той.

Относно БиХ наблюдателите предупреждават през последните години, че политическата ситуация в страната се влошава и би могла да раздели мултиетническата нация.

Словенският президент Борут Пахор през март дори съобщи за възможно "разпадане" на страната в разговори с тристранното председателство на Босна.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен по-рано този месец призова тристранното председателство да работи за поне скромни реформи, включително „ограничена конституционна промяна за реформа на изборната система“.

Изборните закони на страната забраняват на малцинство извън трите основни етнически групи - бошняци, хървати и сърби - да се кандидатират за високи длъжности. Анализаторите казват, че законът само засилва етническото разделение.

Ескобар каза, че изборната реформа е една от първите стъпки, които трябва да бъдат разгледани, за да стане тя "по-функционална" държава. Той обяви, че Мат Палмър, заместник държавен секретар, отговарящ за региона на Балканите, ще бъде главният човек на Вашингтон за изборната реформа в Босна и Херцеговина.

„Мат има огромни познания, огромни контакти и страхотна визия за това как трябва да протичат изборите в Босна“, каза Ескобар.

Някои регионални анализатори критикуват това, което наричат "отдръпване от американския ангажимент в Балканския регион", особено Босна и Херцеговина, от началото на 2000-та година, коментира РСЕ. Ескобар заяви, че назначаването на Палмър за ръководител на изборите е "важен знак" за отдадеността на САЩ към страната, съобщава БГНЕС