Държавният глава Румен Радев упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбa от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с възражения срещу установените с § 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Това съобщиха от Прессекретариата на държавния глава.
Президентът подчертава, че европейският регламент, който е причина за приетите промени, изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация.
С формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл.
Според държавния глава не е постигнато необходимото равновесие и разпоредбата с 10-те критерии се явява прекомерна, небалансирана мярка. Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация, води до силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Така под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи.
Президентът подчертава, че европейският регламент, който е причина за приетите промени, изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация.
С формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл.
Според държавния глава не е постигнато необходимото равновесие и разпоредбата с 10-те критерии се явява прекомерна, небалансирана мярка. Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация, води до силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Така под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи.
Още от България
Илияна Йотова като драматична актриса в Пловдив: Могъщо "ура" от хиляди гърла разтърсва площада пред Конака
По думите ѝ, тогавашните български герои не са ламтели за власт и почести, а са искали „да пишат биографията на народа и биографията на България“.
Пожар блокира железопътния трафик по Подбалканската линия София – Бургас
По първоначални данни огънят е нанесъл щети по постройка на гарата, унищожил е няколко леки автомобила и складирани бали със сено.
Опашката от тирове, чакащи да напуснат България в посока Турция, достигна 15 километра
Ситуацията е най-тежка преди Граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“, където колоната от тирове се простира далеч назад по автомагистрала „Марица“.