Държавният глава Румен Радев упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбa от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с възражения срещу установените с § 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Това съобщиха от Прессекретариата на държавния глава.
Президентът подчертава, че европейският регламент, който е причина за приетите промени, изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация.
С формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл.
Според държавния глава не е постигнато необходимото равновесие и разпоредбата с 10-те критерии се явява прекомерна, небалансирана мярка. Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация, води до силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Така под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи.
Президентът подчертава, че европейският регламент, който е причина за приетите промени, изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация.
С формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл.
Според държавния глава не е постигнато необходимото равновесие и разпоредбата с 10-те критерии се явява прекомерна, небалансирана мярка. Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация, води до силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Така под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи.
Още от България
Протест посрещна Вартоломей пред Синодалната палата
Протестиращите носят плакати, на които пише: „Вартоломей, не си добре дошъл“, „Еретик и икуменист“ ...
Ивайло Мирчев: България заслужава външна политика с гръбнак, а не отстъпление като миролюбие
Управляващите трябва да проявят държавническа вменяемост, а не демонстративно да се отказват от мястото си на масата, приемайки да се откажат от менюто
Николай Младенов може да е следващият шеф на ООН
След ветото на постоянните членове на Съвета за сигурност се отварят възможности за включването на нови кандидати за високия пост