Димитър Иванов

След изборите на 19 април тази година АПС или останките от ДПС на Доган отичат в канала на миналото – политически труп, за който дори в исторически план народът няма да си спомня с добро.

Социолозите дават на партията на Сокола под 2% доверие, а това се превръща в непреодолима бариера за влизане в следващия парламент. Освен това АПС все още не е регистрирано като самостоятелна политическа формация, а вече трудно ще се намерят патерици, които да им помогнат. Реалният и може би единствен шанс към този момент за някакво оцеляване е включване в неродената политическа коалиция на абдикиралия президент Румен Радев. Това е спасителният пояс за Доган и хората му, които до голяма степен са левичари и проруски ориентирани. Но в коалиция с Радев те няма да бъдат силен играч – ще получат няколко втори места в листите, което означава не повече от 5-6 депутатски кресла в бъдещия парламент. За Доган това все пак е някаква форма на оцеляване и политическа легитимация, но в глобален план е просто

залез на формацията 

При Радев нещата са по-сложни. От една страна трупясалият Доган му  идва дюшеш – ще изсмуче всичко, което му е останало у нас и в Турция като електорална подкрепа, а освен това ще има и претенцията, че Пеевски и ДПС-Ново начало не са единственият властелин, който държи турската и мюсюлманската общност в страната. Похищението на АПС и електората му от Радев в случая може да стане доста лесно. Въпреки заканите на разни „герои“, не се случиха нови проекти с турци лидери. Мераците на Юджел Атила, Себахатин Исмаил, Орхан Исмаилов, Ремзи Осман и Неджметин Хак да създадат нова и силна турска партия не бяха дори и тур за овации. Преди седмици мераклията за власт Атила „свали гащи“ и призна пред медии, че турците трябвало да подкрепят Румен Радев в тази сложна ситуация. Такива напеви идват и от към Босфора. Емин Балкан, лидер на изселническата организация „Балгьоч“ вече пропагандира, че сънародниците ни в Турция виждали в лицето на Румен Радев надежда за промяна. Рафет Улутюрк, представител също на  изселническа организация, също припява, че от Турция подкрепата за Радев е категорична.

Каква стана тя - пустите му турци, станали московци – ако перефразираме една възрожденска бунтовническа песен. Може би аферата БОТАШ е онова специфично ДНК, което кара изселниците, прокудени от комунистите, които направиха Радев президент на България да привиждат днес в негово лице турския Крали Марко!

Но да се върнем към играта на Радев с Доган

Новият месия казва, че ще бори олигархията и мафията, завладели България. Но това съвсем не се връзва точно с Доган  и хората му, които се превърнаха в годините на прехода в еманация за олигархия, мафия и корупция. Сокола може да приседне като рибена кост в политическото  гърлото на Радев и да се задави. Освен това етикирането с Доган може да възпроизведе националистически страсти, които след падането на комунизма визуализираха първия президент Желю Желев с фес на главата. На Радев също ще му стои добре, още повече, че като си носил вече руска ушанка, ще притръпне и с фес, което ще го направи още по-екзотичен. Освен това в предизборната кампания могат да се появят лозунги: „Гласуваш за Радев – получаваш Анкара“ или „Коя е твоята Родина – БОТАШ или България?“

За да избегнат всички тези страхове съветниците на неродената формация на Радев умуват и за

друг сценарий за АПС-

да не бъде част от коалицията, името на Доган да не се лепи към нея, а само изявени представители от АПС да получат няколко избираеми места в листите. Такива договорки вече са правени с евродепутата Илхан Кючук.

Флиртовете и добронамерените реверанси на ПП-ДБ към хората на Доган през последните две години не дадоха никакъв плод. Политическата подлост е запазена марка на Сокола, но в настоящето съдбата го оплете да играе с по-голям йезуит. Радев гледа на Доган и хората му като на "хищника души плячката", а в главата му сигурно звучи: „Край Босфора шум се вдига…“