Първоначалните данни от инструмента SuperCam на Perseverance показват високи нива на желязо и никел, комбинация типична за метеорити, произхождащи от вътрешността на големи астероиди.
Марсоходът Perseverance на NASA е открил необичайна скала на Марс, която може да се окаже желязно-никелов метеорит, според учените от екипа на мисията, съобщава уебсайтът „Mashable“.
Странно оформената скала е с размер над 75 см и е привлякла вниманието на изследователите, защото се издига над заобикалящия плосък и напукан терен. Марсоходът я е избрал за по-подробно изследване, докато работи извън кратера Йезеро — речен басейн, който Perseverance изследва от кацането си през 2021 г.
Марсоходът е заснел скалата на 2 септември и 19 септември. Но обществеността научава за находката едва сега. Продължителното спиране на работата на федералното правителство е забавило рутинните съобщения от американската космическа агенция.
Ако бъде потвърден като метеорит, Phippsaksla, както е наречена от учените скалата, ще бъде първият подобен обект за Perseverance. Марсоходът Curiosity вече е каталогизирал няколко богати на метали метеорита в кратера Гейл, на около 3200 км разстояние, а по-ранните марсоходи Opportunity и Spirit също са намирали такива чужди скали. Липсата им по маршрута на Perseverance обърква учените от мисията.
„Беше донякъде неочаквано, че Perseverance не е видял желязно-никелови метеорити в кратера Йезеро. Особено предвид сходната възраст с кратера Гейл и многобройните по-малки ударни кратери, които предполагат, че метеорити са падали по пода, делтата и ръба на кратера през времето.“, казва Кандис Бедфорд, изследовател от Университета "Пърдю".
Първоначалните данни от инструмента SuperCam на Perseverance показват високи нива на желязо и никел, комбинация типична за метеорити, произхождащи от вътрешността на големи астероиди. Химичните показатели подсказват, че скалата е образувана другаде, преди да попадне на Марс.
Метеоритите са често срещани в Слънчевата система, но по-трудни за откриване на Земята. Учените изчисляват, че около 48,5 тона подобни фрагменти достигат планетата всеки ден, като повечето изгарят в атмосферата или падат в океаните. Само около 60 000 метеорита са били идентифицирани на Земята досега.
Повечето известни метеорити идват от астероиди, но малък брой произхождат от Луната или Марс. Най-малко 175 марсиански метеорита са намерени на Земята — всички са магмени скали, кристализирали някога от разтопена маса.
На самия Марс желязно-никеловите метеорити често оцеляват добре в тънката атмосфера и суровата среда. От 2005 г. насам Международното метеоритно общество е признало официално 15 метеорита, открити от марсоходи. Откритието на Curiosity от 2023 г. — скала с ширина около 30 см, наречена „Cacao“ — все още не е сред тях.
Учените смятат, че железните метеорити може да устояват по-добре на ерозията на Марс, което може да обясни защо някои изглеждат сякаш са върху равна повърхност, а не в кратери. В други случаи кратерът може да се е "износил" напълно, като е останала само скалата.
В момента Perseverance работи върху старо скално дъно, белязано от древни удари извън кратера Йезеро — място, където метеоритите може да са по-чести. Изследователите планират по-нататъшен анализ, за да определят произхода на Phippsaksla.
„Ако тази скала бъде определена като метеорит, Perseverance най-сетне може да се присъедини към списъка на марсоходите, които са изследвали фрагменти от космически „посетители“ на Марс.“ - пище Бедфорд. /БГНЕС
Още от Наука
Земетръсна серия в Северна Евбея
В интервал от 3 минути три земетресения връхлитат северни територии на остров Евбея (Евиа) на разстояния около 10 километра от Мантуди и Лимни
В Египет откриха „свещен архив“ с 22 ковчега и папируси, запечатани преди 3000 години
Вътре ковчезите били подредени в десет хоризонтални реда, а капаците били поставени отделно. На повечето от ковчезите няма лични имена. Вместо това са изписани професионални титли, като например „Певица на Амон“.
Изпомпването на подпочвени води е изместило ротационния полюс на Земята с 80 сантиметра
До това заключение са стигнали авторите на изследване, публикувано в научното списание Geophysical Research Letters